— Комендант Зоненберг знае ли?
— Не съм сигурен. Не и от мен във всеки случай. Аз следвам веригата на командването.
Хакел рязко отвърна:
— Стой тук.
— Къде отивате? — попита Глаузер.
— В хотела. Да проверя лично сигурността на Джаконе.
— Извинявам се за закъснението, с което ви информирах, подполковник. Не мислех, че е кой знае какво.
Хакел тръгна ядосано. Отлъчено агънце. Щеше да навести кардинал Джаконе и да се погрижи за него както трябва.
Карло Челестино се беше навел над масата в столовата, очилата му бяха на върха на носа му. Ограждаше с молив телефонни номера и мърмореше нещо.
— Ще ми се да не беше драскал по записите на Отингер. Пречи на системата, която използвам.
— Нищо не мога да направя — изморено каза Дзадзо. — Намери ли нещо?
Карло прелисти страниците на Хакел и измърмори:
— Това компютърът ще го свърши за част от секундата. Може би не е учудващо, че повечето от разговорите с чужбина на швейцарския гвардеец са до Швейцария. Сигурно до семейството, но това ти ще трябва да го разбереш. Отингер може да се е обаждал на Хакел, но Хакел май не е звънял на Отингер. Чакай малко, този тук е странен. Хакел се е обаждал няколко пъти до номер, започващ с 386. Нямаше ли го и в записите на Отингер? — Провери листата. — Знаех си! 929295! И Хакел, и Отингер са се обаждали на този номер.
— Дай да видя — каза Дзадзо и посегна към страниците на Отингер. — Господи, аз се обаждах там сутринта!
— Кой беше?
— Казаха, че номерът е частен, и затвориха.
— Къде е ?
Дзадзо вече седеше пред компютъра и търсеше кода.
— В Словения, в района на Блед. Не е далеч от границата с Италия. Ще се обадя на словенската национална полиция в Любляна и ще ги помоля да проверят. Трябва да разберем кой живее там.
30.
Зад заключените врата и далеч от любопитните очи на медиите кардинал-електорите заеха обозначените си места и тържествено застанаха до масите си със скръстени ръце. Пред тях бяха поставени по три предмета — Евангелието, обикновена пластмасова химикалка и бюлетина за гласуване.
Кардинал Диас се качи на подиума, огледа колегите си и вдигна очи към великолепния таван на Микеланджело. Съсредоточи се върху любимата си част — първия ден на Сътворението, в който Господ разделя светлината от мрака, — пое си дъх и прочете клетвата на латински. Всички присъстващи щяха да спазват процедурите, определени от апостолическите декрети. Ако бъдеха избрани, щяха да защитават свободата на Светия престол. Щяха да пазят тайна и да пренебрегнат всички светски интереси при гласуването.
Когато той приключи, кардиналите един по един докоснаха Евангелието и казаха просто:
— Това е моята дума, клетва и обет.
Диас зае мястото си на бюрото си и кардинал Франкони бавно тръгна към вратата на Сала Регия. Отвори я и високо извика:
— Extra omnes!
С това на всички освен електорите и конклавистите бе наредено да напуснат. Неколцината по-маловажни придружители послушно излязоха. След това Франкони затвори вратата и спусна тежкото резе.
Хакел потропа на вратата на стая 202 в Домус Санкте Марте. Дългият коридор пустееше.
През вратата Джаконе попита кой е.
— Подполковник Хакел от швейцарската гвардия.
След няколко секунди вратата се отвори. Джаконе беше по халат за баня и пантофи. Изглеждаше блед, лицето му беше дори по-провиснало от обикновено.
— Подполковник, какво има? Наред ли е всичко?
— Ваше преосвещенство, трябва да говоря с вас насаме по един изключително спешен въпрос. Може ли да вляза?
Джаконе кимна, пусна Хакел да влезе и затвори вратата.
— Е, няма какво повече да гледаме — каза Крек, докато сядаше срещу Елизабета. По телевизията отново показваха площад „Св. Петър“. — Конклавът започна. Трябва да чакаме. Но не твърде дълго според мен.
На масата имаше кристален декантер за уиски. Крек отвинти гравираната стъклена тапа и си наля солидна доза.
Елизабета го гледаше как се наслаждава на глътката. Не знаеше какво освен любопитството ѝ я накара да попита:
— И вие ли имате? Татуировки?
— Искаш ли да ги видиш?
— Не!
— Жалко. Това е традиция сред нас от края на осемнайсети век. Знаеш ли какво значат?
— Малахия е крал. Привет, лемури — механично отговори тя.
— Божичко! Как го разгада?
— А срещу Б. Бележката ви за Отингер при книгата.
— Искрено съм впечатлен! — Крек удари още една глътка от кехлибарената течност. — Би било прекрасно, ако ти работеше за мен. — Погледна си часовника, после телевизора. Пиеше по-бързо. Ставаше по-словоохотлив.