— Марлоу е бил важен човек, общувал с другите велики лемури в Англия на времето си — Франсис Уолсингам, Робърт Сесил, Джон Дий. Кодираното му послание се превърна в наш боен вик: Малахия е крал! Привет, лемури! Това е нещо могъщо. Числата добиха дълбок смисъл. Да ги носим на тайно място, където само ние да ги виждаме... е, това е много особено.
Наля си още уиски.
— А днес се опитвате да превърнете Малахия в реалност.
— От Втората световна война насам, преди шестима папи, започнахме сериозно да се занимаваме с пророчеството и по времето на управлението на Йоан-Павел II се случиха атаките от единайсети септември. Така че с някои мои колеги започнахме да си мислим да се мобилизираме около това събитие и да се погрижим пророчеството на Малахия да се сбъдне. Радикалните ислямисти много улесниха нещата с единайсети септември и останалото. И просто така кръстоносните походи се върнаха! А ние само трябваше да пораздухаме пламъците. Така че бяхме напълно готови да се задействаме, когато този папа умре — и той беше така добър да ни предупреди отрано с хубавия си бавноразвиващ се рак.
Докато той говореше, тръпки полазиха Елизабета. Стомахът ѝ се сви на топка и в гърлото ѝ нахлу жлъчка. Крек вече не я гледаше. Вниманието му беше приковано към телевизора.
— Така че двеста шейсет и осмият папа ще бъде последният. Ислямистка групировка ще поеме отговорността за това, което ще се случи днес. То идеално ще подготви почвата за най-голямата религиозна война в историята. Ще има огън — не, ще бъде повече от огън. Ще бъде всесъжение. Ще го гледаме заедно, а после ще го отпразнуваме.
Дзадзо благодари на полицая от Любляна и затвори телефона.
— Дадоха ли ти го? — попита баща му.
— Без проблем. Казах им, че е спешен случай на Ватикана. Номерът не е в указателя и е регистриран на някой си Дамян Крек.
Карло сви рамене — името не му бе известно.
Дзадзо започна да търси.
— Словенски милиардер. Притежава компания, която се занимава със строителство, оборудване за тежката промишленост, минно дело, такива неща. — Стана и пъхна ръце дълбоко в джобовете си. — Та какво правят заедно словенски бизнесмен, немски професор с опашка и офицер от швейцарската гвардия?
— К! — възкликна Карло. — Крек може да е онзи К, който е пратил книгата на Отингер. А за Хакел не знам.
Дзадзо пак взе телефона.
— Не си забравил немския, нали?
— Не съм. Защо?
— Ще се обадя на номера на Крек. Когато звънне, кажи, че си Матиас Хакел и търсиш Крек.
— А ако вдигне той?
— Тогава поемам аз на английски или на италиански. Ще му кажа, че жандармерията провежда рутинно разследване. Ще импровизирам.
— Това какво общо има с Микаела и Елизабета?
Дзадзо поклати глава.
— Може би нищо, може би всичко. — Сложи телефона на високоговорител и набра номера на Крек.
Когато някакъв мъж вдигна, Карло се представи като подполковник Хакел и поиска да говори с Крек.
Последва пауза, после мъжът отговори на немски:
— Съжалявам, хер Хакел. Обаждате се от неоторизиран номер. Ще кажа на господин Крек да ви позвъни веднага на оторизирания ви мобилен телефон.
Линията прекъсна.
— По дяволите! — изруга Дзадзо.
— Сега какво? — попита баща му.
— Тук нещо не е наред. Крек е в центъра на всичко.
Ще се обадя на словенската полиция и ще видя дали мога да ги накарам да пратят хора в дома му.
— И какво ще търсят?
— Микаела и Елизабета.
Хакел излезе от хотела и избегна тълпите, като мина зад базиликата, Сикстинската капела и дворците на Григорий XIII и Секст V, за да стигне в апартамента си. Маршрутът му налагаше да мине покрай казармите на Швейцарската гвардия. Тъкмо ги подминаваше, когато някакъв глас се провикна:
— Хакел! — Той позна гласа, затвори безсилно очи и се обърна.
Беше началникът му комендант Зоненберг, който бързо излизаше от казармата с отряд цивилни.
— Хакел, какво търсиш тук? Трябва да си в Капелата — каза Зоненберг.
Хакел се обърна и тръгна в обратна посока.
— Получих доклад за подозрителни действия пред църквата „Сан Пелегрино“. Оставих Глаузер за малко, за да проверя.
— Не, не, грешиш — настоя Зоненберг. — Аз не съм чул нищо подобно. Проблемът е на източния вход на „Свети Петър“, при металните детектори. Някой се е опитал да мине с пистолет. Жандармите са го хванали, но може да има втори човек. Ела с мен.
Хакел напразно търсеше извинение, за да не се подчини. Въздъхна и тръгна.