— Защо смятате така? Кой ви каза?
— Една монахиня. Сестра Елизабета.
Неколцина кардинали нервно се изкискаха.
— Извършили сте това нечувано светотатство заради думите на една монахиня? — изрева Диас. — Вън! Вън!
Дзадзо погледна Диас и опря дулото на пистолета под собствената си брадичка. Пръстът му беше на спусъка.
— Не, няма да си тръгна. Сестра Елизабета ми е сестра и вярвам на думите ѝ с цялото си сърце. Ако не мога да ви спася, ще умра, докато се опитвам.
Хакел седна на любимия си стол. От него можеше да гледа едновременно телевизора и да вижда през прозореца купола на „Св. Петър“. Така щеше да види взрива два пъти. Щеше да чуе експлозията два пъти. Щеше да усети ударната вълна да минава през тялото му само веднъж.
В нощта, когато папата бе починал, Хакел беше сложил раницата си на една от простите дървени маси в подземието на Сикстинската капела, беше отворил ципа и беше извадил дълга ролка гумирано покритие, което приличаше на някакъв строителен материал. „Примашийт 2000“. Пластичен експлозив на основата на хексоген, с дебелина два милиметра и залепяща се задна страна. Използван за военни цели и смъртоносен, особено в помещения с купол.
Широчината на лентата „Примашийт“ беше идеална, но трябваше да се изреже подходящата дължина, след което да се залепи от долната страна на масата. Хакел извади нещо от едно найлоново пликче и силно притисна един радиочестотен микрочип с размера на нокът в лентата, като го закрепи здраво. Обърна масата на крака и огледа работата си.
Всеки чип беше програмиран да се взриви на една и съща честота. Едно натискане на дистанционния детонатор щеше да свърши всичко. През следващия час той беше повторил упражнението 108 пъти, по веднъж за всеки кардинал-електор в конклава.
Имаха човек във външната охранителна компания. Немската овчарка, която той бе използвал за огледите за експлозиви, нямаше да открие примашийта дори да ѝ го натикаха в гъза.
Хакел опъна докрай антената на детонатора „Комбифайър“.
„Това правим ние — помисли си. — Това сме ние“.
Включи го и натисна червеното копче.
Високите прозорци на Сикстинската капела заминаха първи.
Избухнаха навън в оранжев блясък, старото стъкло се натроши на милиони парченца.
След това шоковата вълна заля тавана.
Ярките фрески, които Микеланджело беше рисувал цели четири години, се изпариха за миг, превръщайки се във фина разноцветна мъгла.
Куполът на капелата се срути на огромни късове и погреба всичко под тонове грозни сиви отломки. Огромен облак дим блъвна над площад „Св. Петър“, изтри последните остатъци слънчева светлина и превърна деня в нощ.
32.
Взривът удари Дзадзо като влак — запокити го през Сала Регия и го изтласка през Порта Паулина чак в двореца. Тъй като вървеше най-отзад, той получи най-силния удар, но и някои от по-близките до експлозията кардинали бяха повалени като кегли за боулинг.
Със сътресение и в безсъзнание Дзадзо пропусна линейките и първите телевизионни предавания. Лорети и Зоненберг незабавно задействаха плана за бедствия, наречен Код „Цитадела“, който свикваше всички ресурси на Италия. Nucleo operativo centrale di sicurezza, отрядът за бързо реагиране на държавната полиция и карабинерите се събраха във Ватикана и с помощта на ватиканската жандармерия евакуираха тълпите от площад „Св. Петър“.
При все че имаше ранени от разлетелите се стъкла и парчета от сградата, повечето жертви бяха от последвалото паническо бягство, но — като по чудо — всичко мина без нито един смъртен случай. Дзадзо беше сред най-сериозно ранените. Счупено ребро бе разкъсало черния му дроб и след час той беше на операционната маса за абдоминална операция. В съседната зала реконструираха коляното на Глаузер.
Швейцарските гвардейци сключиха редиците си около кардиналите и тези, които нямаха нужда от медицинска помощ и хоспитализация, бяха натоварени в автобусите и върнати в Домус Санкте Марте, който беше отцепен от кордон въоръжени полицаи. В небето кръжеше хеликоптер на полицията.
Лоренцо, изцапан със сажди и разстроен, намери Лорети и Зоненберг пред хотела.
— Ти беше там — каза Лорети. — Какво стана, по дяволите?
Лоренцо заговори високо, защото почти бе загубил слуха си от взрива:
— Пет минути преди експлозията майор Челестино влезе в Сала Регия.
— Той ли го е направил? — изрева Зоненберг. — Един от твоите ли го е направил, Лорети?
— Не, комендант Зоненберг — каза Лоренцо. — Майор Челестино ги спаси. Той беше разбрал за бомбата и накара кардиналите да излязат от капелата. Всички щяха да загинат.