Майор Капоцоли дотича при тях.
— Откъде е получил тази информация? — попита Лорети. — Защо не е уведомил някой друг?
— Сестра му му е казала.
— И коя, за бога, е сестра му? — викна Зоненберг.
— Сестра Елизабета. Тя е монахиня.
И двамата го зяпнаха.
— Вижте, не знам подробности — каза Лоренцо, — но е била права. Дзадзо ми каза, че е замесен Матиас Хакел.
— Хакел? — възкликна Зоненберг. — Ти си луд!
— Къде е Хакел? — попита Лорети.
Зоненберг се опита да повика Хакел по радиостанцията, но не получи отговор.
— Последно го видях тук до хотела — каза Капоцоли. — Малко повече от половин час преди взрива.
— Какво е правил тук? — попита Лорети.
— Каза, че искал да нагледа кардинал Джаконе.
— Господи! — възкликна Лорети. — Да се качваме. Капи, ела с мен. Лоренцо, вземи хора и потърсете Хакел. Проверете навсякъде! Първо в квартирата му!
Лорети, Капоцоли и Зоненберг спряха пред стая 202.
Лорети почука.
Не последва отговор и той извика:
— Кардинал Джаконе? Отворете!
Нищо. Капоцоли, който имаше ключ отключи и влязоха.
Малката стая беше празна, леглото — оправено. Одеждите на Джаконе бяха грижливо проснати на покривката на леглото.
Вратата на банята беше затворена и те чуха, че душът е пуснат.
— Ехо? — провикна се Зоненберг.
Чуваше се само шумът на водата.
Зоненберг извика пак, по-силно:
— Ехо?
Водата спря и след миг дръжката на вратата се завъртя.
— Хакел? Ти ли си?
Джаконе отвори вратата на банята — дебел, гол и мокър.
При вида на тримата мъже се опита да я затвори, но Капоцоли пъхна крак в рамката и после отвори широко.
— Подполковник Хакел ли очаквахте? — попита Лорети. — Защо? Елате да поговорим. Знаете ли какво стана?
Без да каже нищо Джаконе се хвърли напред като дребен розов бик, изблъска Зоненберг, който съвсем нецеремониално падна по задник, и грабна нещо от бюрото, изпод червената си шапка. И когато се обърна, всички видяха.
Той имаше увиснала розова опашка.
Почти не забелязаха малкия сребрист пистолет в ръката му.
Но той го притисна към слепоочието си, извика:
— Аз съм Петър Римлянина! — И натисна спусъка.
Лоренцо разби ключалката на апартамента на Хакел и нахлу вътре.
Бръзо го претърсиха — беше празен.
— Направете обиск — нареди Лоренцо. — Сложете ръкавици. Третирайте го като местопрестъпление.
Апартаментът беше малък и педантично подреден, така че беше лесно да се сортират вещите и документите на Хакел.
Сред сметките за домакинството му изпъкваше една съвсем не домакинска — фактура от минна корпорация със седалище в Женева, която щеше да се окаже прикритие за фалшив лиценз за внос. Беше от американската компания EBA&D за ролка пластичен експлозив „RDX, Примашийт 2000“.
Бяха открили човека.
Сега им трябваше мотив.
Кардиналите Диас, Аспромонте и Франкони се бяха събрали в единия ъгъл на параклиса на приземния етаж на Домус Санкте Марте. Расата им бяха изцапани, а лицата — мръсни, но бяха невредими.
— Видяхте ли тялото му? — попита Франкони.
Аспромонте кимна.
— Аз да. Казвам ви, Джаконе има опашка.
Франкони развълнувано потри ръце и попита нервно:
— Лемур? Един от нас... лемур?
— Преди да се застреля е казал на полицаите: „Аз съм Петър Римлянина“ — каза Аспромонте.
Диас запелтечи:
— Господи! Малахия! Нима пророчеството му ще се сбъдне?
— Имаме много повече въпроси, отколкото отговори — каза Аспромонте. — Но няма съмнение, че сега църквата се намира във време на невиждан смут и борба, за чийто изход не можем да сме сигурни.
— Пресата не трябва да научава нищо за „състоянието“ на Джаконе или за обстоятелствата около смъртта му — настоятелно каза Диас. — Получил е сърдечен удар, когато е чул експлозията. Сърдечен удар. Трябва да сплотим редиците си.
— Каква трагедия! — изхлипа Франкони. — Най-голямото ни съкровище, Сикстинската капела на Микеланджело, е унищожено.
— Не, грешиш! — скара му се Аспромонте. — Някъде по света, може би тук в Италия, живее друг Микеланджело. Сградите могат да се изградят отново. Да се поръчат нови фрески. Но най-голямото ни съкровище, църквата, слава богу, и водачеството ѝ бяха спасени с делата на един обикновен полицай и една обикновена монахиня.
Диас кимна и каза:
— Имаме работа. Казаха ми, че базиликата е пострадала само откъм северната фасада. Сала Регия е почти разрушена, но дворецът е невредим. Трябва да намерим място, където електорите да се съберат утре. Конклавът трябва да продължи. Трябва ни нов отец, сега повече от всякога.