Елизабета и Микаела седяха прегърнати, гледаха ужасяващите кадри по телевизията и плачеха.
Репортер от RTV тъкмо интервюираше словенско семейство за поклонничеството им на площад „Св. Петър“, когато бомбата избухна.
Камерата се разтресе и хиляди хора се строполиха на земята и закрещяха, а над тях се издигна огнено кълбо.
— О, Боже! Дзадзо! — извика Елизабета.
Преди да прекрачи трупа на Крек, Микаела го изрита в гърдите за всеки случай. После грабна телефона от масичката за кафе и се обади на мобилния телефон на Дзадзо. Включи се направо гласовата поща.
— Сигурна съм, че е добре — измънка тя. — Трябва да е добре.
Елизабета падна на колене и започна да се моли.
Молеше се за Дзадзо.
Молеше се за кардиналите.
Молеше се за църквата.
Молеше се за Микаела.
Молеше се за себе си.
В далечината се чуха сирени. Настойчивият им вой ставаше все по-силен и накрая спря.
Чуха се викове на словенски, кратка, но ужасяваща престрелка откъм антрето и накрая, след неприятно дълга пауза, настойчиво тропане по тежката дъбова врата.
— Полиция! Влизаме!
33.
Настроението в базиликата беше толкова печално, колкото на всяка погребална служба, провеждана някога под купола ѝ. Няколко десетки ватикански служители се бяха събрали на прашните скамейки и се молеха безмълвно, също толкова шокирани като пострадалите от взрива предния ден.
Черният костюм, бялата риза и лъснатите черни обувки на Матиас Хакел бяха намерени на брега на Тибър близо до моста „Сант’ Анджело“. Може би се беше удавил, може би не, но вътрешното разследване беше в начален стадий и все още липсваха заключения за вероятни съучастници. По тази причина комендант Зоненберг неохотно отстъпи задълженията по основната безопасност на държавната полиция, а швейцарските гвардейци бяха върнати в казармата си. Жандармерията беше разгърната, за да отцепи Ватикана за всички освен за най-важните служители и малка група международни репортери.
Елизабета, Микаела и баща им седяха на една пейка по-назад и тихо чакаха.
По обед монсиньор Акиле, личният секретар на кардинал Аспромонте, дойде при тях, наведе се, прошепна нещо в ухото на Елизабета и тя каза на Микаела и на баща си:
— Чакайте ме тук. Искат да говорят с мен.
Тръгна с Акиле по пътеката към олтара под паметника на папа Пий VIII към коридора на ризницата на свети Петър. Влязоха в подобно на музейна зала помещение, където имаше три плюшени стола, разположени с лице един към друг. Тя погледна ватиканския кръст, Крукс Ватиканс, обвит в кожа, сребро и скъпоценни камъни. Това беше най-голямото съкровище на Ватикана, в което, казваха, имало късчета от Честния кръст.
Акиле ѝ каза да чака и скоро се появиха кардинали Аспромонте и Диас. Елизабета стана да ги поздрави, но Аспромонте се усмихна и ѝ каза да седне. Те също седнаха. Столовете бяха толкова близко, че коленете им почти се докосваха.
Диас беше строг и внушителен, но пълното лице на Аспромонте беше мило и добродушно — и тя веднага изпита топли чувства към него.
— Елизабета Челестино — каза той и хвана тънката ѝ студена ръка в топлите си длани. — Сестра Елизабета. Църквата ти дължи огромна благодарност.
— Аз само служех на Бог, ваше преосвещенство. Той беше моят водач през това изпитание.
— Е, служила си Му добре. Представи си как би изглеждал светът днес, ако не беше успяла. Кажи ми, как е брат ти?
— Видяхме го сутринта. Надяват се още днес да го изпишат от интензивното отделение. Добре е.
— Добре. Добре. Той беше толкова дързък, толкова смел — каза Аспромонте. — Спаси много хора.
— Да, той е удивителен младеж — каза Елизабета. — Но е тъжно, че добри хора като професор Де Стефано, отец Тремблей и кардинал Джаконе загинаха. Тъжно е, че великата Сикстинска капела вече я няма.
— Капелата ще бъде построена отново — каза Аспромонте и пусна ръката ѝ. — Всички скърбим за Де Стефано и Тремблей. Кардинал Джаконе е друго нещо.
— Той е бил един от тях — рязко каза Диас. — Директорът на Папската комисия за свещена археология е бил един от тях!
— Господи! — възкликна Елизабета. — Ето как е разбрал. Още преди години, когато бях още студентка. Бил е лемур?
Кардиналите бяха смаяни от отговора ѝ.
— Знаеш за тях? — прошепна Диас.
Елизабета кимна.
— Открих някои факти. Споделих ги с отец Тремблей и в замяна той ми каза някои строго поверителни неща.