— Тогава разбираш пред какво сме изправени. Само Бог знае каква вреда щеше да нанесе Джаконе на църквата, ако беше единственият останал жив кардинал-електор — гневно каза Диас.
— Щеше да стане папа — каза Аспромонте.
— Катастрофа — каза Диас през зъби и стисна юмрук, сякаш някогашният боксьор в него нямаше търпение да стане от ъгъла за следващия рунд.
Аспромонте разпери ръце.
— Сестро, трябва да ни кажеш какво мислиш, защото ти си ги видяла отблизо. Говорила си с един от водачите им.
— И, да ми прости Господ, и да прости на сестра ми, отнехме два живота — каза Елизабета.
— После ще те изповядаме и ще ти бъде простено — нетърпеливо каза Диас. — Какво е впечатлението ти от тях?
Елизабета си пое дъх.
— Искат да разрушат църквата. Мразят нея и всичко, което тя символизира. Искат да стъпчат всичко, което е добро, и ако междувременно всичко бъде разрушено, ще са доволни да видят целия свят в пламъци. Те са чисто зло.
Аспромонте я слушаше натъжен, главата му потреперваше, сякаш следваше ритъма на невидим метроном.
— Непрекъснато говорим за дявола — каза той, — но дори за мен самия, човек доста буквален във вярванията си и в интерпретацията на Библията, дяволът винаги е бил по-скоро метафора. Злото съществува, за това съмнения не може да има, но физическо въплъщение като това! Тази мисъл е страховита.
Елизабета чувстваше, че трябва само да слуша, а не да говори, но не можа да се сдържи:
— Това прави думите на Христос още по-важни, нали?
— Да! — съгласи се Аспромонте. — Напълно си права, сестро. Винаги сме имали работа. Днес имаме работа. Утре имаме работа. Няма да се свърши преди деня, когато Христос ще се завърне. Трябва да сме постоянно бдителни.
Елизабета почувства как я залива всепоглъщаща тъга.
— Може ли да ви задам един въпрос?
— Разбира се, сестро — каза Аспромонте.
— Майка ми почина, когато бях малка. Тя беше историчка. Намерила е в тайните архиви на Ватикана документ, писмо от шестнайсети век от Джон Дий, човек, който е възможно да е бил лемур. Привилегиите ѝ за научно изследване били отнети и за броени дни тя се разболя и умря. Мисля, че е била отровена.
— Как е името ѝ? — попита Аспромонте.
— Флавия Челестино. Почина през 1985.
Кардиналите си зашепнаха нещо.
— Не знаем за нея — каза Диас.
— Преди да ни отвлекат, отец Тремблей ми каза, че знаел името на човека, който наредил да се премести писмото от Джон Дий от архива. Рикардо Аниели. Бил личен секретар на човек, който в момента бил кардинал.
— Познавам Аниели! — възкликна Диас. — Почина преди няколко години. И ще ти кажа за кого работеше! За Джаконе!
— Значи наистина е била убита — каза Елизабета и очите ѝ се напълниха със сълзи.
— Толкова съжалявам, мила моя — каза Аспромонте. — Животът ти е бил травматизиран отново и отново от тези демони. — Посегна към ръцете ѝ и тя му ги даде спокойно. — Защо, трябва да попитаме, Господ те е подложил на такива изпитания?
Диас ги прекъсна нетърпеливо:
— Това несъмнено е важен въпрос, но първо трябва да свършим малко практическа работа. Тези въпроси не бива да станат публично достояние. Представи си реакцията на вярващите, ако разберат за лемурите. А ние дори не сме сигурни с какво си имаме работа. Къде се спотайват? И колко са? Имаш ли някаква представа?
Елизабета поклати глава и Аспромонте пусна ръцете ѝ.
Диас се наведе напред.
— Може би тези словенци и Джаконе са били водачите. Може би не са толкова много. Ако Хакел не се е удавил, трябва да бъде заловен. И ще бъде обвинен за взрива. Изгубил си е ума, когато е разбрал, че няма да оглави швейцарците. Това го измислихме ние.
Елизабета слушаше невярващо.
— Съжалявам, ваше преосвещенство, може би не е моя работа да го казвам, но мислите ли, че е правилно да се потулва истината?
Аспромонте скочи преди Диас да успее да отговори.
— След като изслушахме предварителен доклад за преживяното от теб и след като разгледахме фактите такива, каквито ги познаваме, кардинал-епископите до късно през нощта обсъждаха въпроса. Не бива да говоря за тези разисквания, но може би някои членове, включая моя милост, бяха по-склонни от други към възгледите, които според мен имаш ти. Но ние обсъдихме проблемите с голяма сериозност, потърсихме напътствие в молитва и говорим като един. Смятаме, че е по-добре да спестим на света такова огромно безпокойство. Смятаме, че разкриването на истината ще донесе повече вреда, отколкото добро. — После добави: — Следобед ще започнем конклава отново тук, в тази стая, под великия символ Крукс Ватиканс. Ще имаме нов папа. Може би новият Свети отец ще има различно мнение. Ще видим.