— Междувременно — каза Диас — ни трябва твоето мълчание. Знаем, че майор Челестино ще изпълни дълга си. Искаме сестра ти и баща ти също да си мълчат. Можеш ли да гарантираш за тяхната дискретност?
Елизабета си помисли, че Микаела не знае що е това дискретност, но кимна.
— Ще говоря с тях. Сигурна съм, че ще се съгласят. Ами Крек? И другият мъж, когото Микаела уби? Крек беше много богат. Полицията беше там. Това със сигурност ще излезе наяве!
— Не мисля — каза Диас. — Словенският посланик във Ватикана имаше тежка нощ. Словенското правителство не желае фактите за Дамян Крек да се разчуват. Той беше от крайното дясно и определено не беше приятел на политическите лидери в страната. Те вече са започнали да разпространяват новината, че Крек и Мулей са умрели при убийство и самоубийство. И че вероятно са имали хомосексуална връзка. Телата им ще бъдат кремирани.
— А скелетите от „Свети Каликст“? Какво ще стане с тях?
— Вече са на път за Италия. Ще отидат на съхранение. Новият папа ще избере нов председател на Папската комисия по свещена археология. Скоро ще бъдат взети решения.
Елизабета имаше само още един въпрос:
— А какво ще стане с мен?
— Трябва да ти кажа, сестро, че би могла да си ни от голяма полза тук във Ватикана — отвърна Диас. — Аз поне бих искал да те видя да поемеш жезъла, който падна от ръката на отец Тремблей, и да продължиш важните му дела. Никой не е в по-добра позиция от теб да се бори срещу тези лемури.
Долната устна на Елизабета се разтрепери неудържимо.
— Моля ви, ваше преосвещенство. Ще направя всичко, което църквата поиска от мен, но ви умолявам, моля ви, позволете ми да се върна в училището си.
Аспромонте се усмихна.
— Разбира се, че може, мила моя, разбира се. Върви с Христа.
След като Елизабета излезе, двамата кардинали се спогледаха и Диас каза:
— Колко жалко. Тя е млада, с пъргав ум. А комай на старци като теб и мен се пада да продължим тази битка.
Беше пет следобед.
Срещата беше продължила само три часа, но кардинал-електорите изглеждаха уморени и дори изтощени.
Седяха в сакристията на „Св. Петър“ в стая, която не беше предназначена за тази цел. Маси и олтар, неизползвани от последния папски синод, бяха донесени от съседната зала за аудиенции на Павел VI.
Набързо бяха отпечатани нови бюлетини, всяка започваща с думите: Eligo in Summum Pontificem — Избирам за върховен понтифекс...
Когато кардиналите оставиха химикалките си, кардинал Франкони ги извика един по един, по старшинство, до олтара, където всеки подаде бюлетината на кардиналите наблюдатели и се закле на латински: „Христос да ми е свидетел и съдник, че гласът ми е даден за този, който смятам, че трябва да бъде избран пред Бога“.
Когато всички бюлетини бяха пуснати, един наблюдател разтърси урната, а друг извади една бюлетина и прочете името на глас.
Докато гласуването напредваше, се надигна шепот, но когато старшият наблюдател прочете резултатите, шепотът се смени с мълчание.
Кардинал Диас стана и се възправи в целия си ръст.
Отиде до редицата маси отдясно, застана пред един човек и погледна надолу.
— Acceptasne electionem de te canonice factam in Summum Pontificem? — попита Диас. „Приемаш ли твоето канонично избиране за върховен понтифекс?“
Кардинал Аспромонте гледаше сплетените си пръсти.
Вдигна глава, срещна очите на стария си приятел и се поколеба много дълго, преди да кимне и да каже:
— Accepto, in nomine Domini.
— Quo nomine vis vocari? — попита Диас. „С какво име ще се наричаш?“
Аспромонте каза високо, за да го чуят всички:
— Целестин Шести.
Старата камина и комин на Сикстинската капела ги нямаше, така че вместо тях беше използвана камината в папската резиденция. Беше свръхестествена гледка. Площад „Св. Петър“ още бе ограден с кордон и празен с изключение на неколцина ватикански служители. Но отвъд портите имаше тълпа и щом хората видяха кълбетата бял дим на фона на бледото вечерно небе, се надигна рев, който отекна в цял Рим.
Елизабета изрита обувките си и легна облечена на старото си легло, в старата си стая в старото си училище.
Стори и се невъобразимо хубаво да се върне при сестрите в манастира. След съвместната вечеря сестра Марилена каза кратка реч за двете радостни събития, за които ги подканяше да се замислят — избора на нов папа и завръщането на тяхната Елизабета, — а не за ужасяващите събития от предния ден.
Елизабета се страхуваше да затвори очи, за да не види яростното лице и мятащата се опашка на Крек, така че се моли с широко отворени очи. И когато събра смелост да опита мрака зад затворени клепачи, с облекчение видя не Крек, а младото мило лице на Марко, точно какъвто го помнеше.