На вратата тихо се почука.
Беше сестра Марилена.
— Извинявай, че те прекъсвам, Елизабета, но един човек иска да те види. Тук е, в параклиса.
Монсиньор Акиле, секретарят на Аспромонте, чакаше търпеливо. Държеше в ръце снежнобял плик.
— Светият отец ми нареди да предам това лично — каза той.
С треперещи ръце Елизабета отвори плика и извади написано на ръка писмо.
Сестра Елизабета,
Две са причините да избера името Целестин VI.
Първата е, че също като Целестин V, който бил
прословуто неохотен папа, и аз с нежелание приех папския престол.
Втората, скъпа Елизабета, си ти.
Целестин VI.
Елизабета бръкна в джоба на расото си и извади сребърния медальон хи-ро.
— Моля ви, дайте това на Светия отец — каза тя. — Кажете му, че е от колумбария на „Свети Каликст“. Кажете му, че това е тъничкият лъч доброта в място на безкрайна тъмнина и зло.
34.
Изминаха две седмици и ритъмът на Ватикана започна да се нормализира поне привидно — с рязкото изключение на крановете, строителните машини и работниците, които се грижеха за правилното разрушаване и разчистване на останките на Сикстинската капела.
Малко от художествените съкровища можеха да се спасят, но цяла армия специалисти реставратори от най-големите италиански музеи вече планираше кампания за реставриране.
Папа Целестин VI подчертаваше символичната важност на възстановяването на Сикстинската капела. Той създаде специална папска комисия за наблюдение на проекта и провеждане на международен конкурс за избор на художник, който да изрисува на тавана нова фреска, която по някакъв начин да улови величието на Микеланджело и да пребъде във вековете.
Един слънчев съботен следобед в аудиторията на училище „Тереза Спинели“ на Пиаца Мастаи се състоя малка церемония.
Сред публиката имаше монахини, учители, ученици и родители.
На подиума сестра Марилена и сестра Елизабета седяха до Евън Харис, Стефани Мейър и майката игуменка на сестрите августинки, слуги на Иисус и Мария, която беше долетяла от Малта.
Сестра Марилена взе думата:
— Днес е щастлив ден за скъпото ни училище и скъпия ни орден. Нищо не е по-важно за нас от мисията ни да образоваме децата, за да водят добър, полезен и набожен живот. Постоянната липса на средства ни принуждаваше да вземаме трудни решения в миналото, но благодарение на сестра Елизабета и нашите нови приятели, които днес са тук с нас, ни предстоят светли дни. Моля да приветстваме професор Евън Харис и госпожица Стефани Мейър.
Двамата се изправиха и застанаха на подиума. Харис взе микрофона.
— Извинявам се, че не зная италиански, но тъй като това училище е отлично, ме увериха, че английският ще свърши работа. Нищо не е по-удовлетворително от ситуация, в която всички страни печелят. Университетът в Кеймбридж е възпитал много изтъкнати мъже и жени в дългата си легендарна история, но едва ли сред тях има по-бележит от драматурга Кристофър Марлоу.
Като чу името, Елизабета се присви.
— Най-известната пиеса на Марлоу — продължи Харис — е „Доктор Фауст“ и като изследовател на Марлоу аз винаги съм страдал, че Кеймбридж не притежава оригинален ранен текст на творбата. Сега това е поправено.
— Той вдигна книгата така, че да я видят всички. — Този великолепен том ще заеме полагащото му се място в нашата университетска библиотека и ще бъде вдъхновение за бъдещите поколения учени и студенти... А сега ви представям Стефани Мейър, изтъкнат член на борда на университета и щедър спомоществовател, която направи тази покупка възможна.
Мейър се усмихна и заговори в микрофона със сочния си глас:
— С огромно задоволство и радост предавам този чек за един милион евро на сестрите августинки, слуги на Иисус и Мария.
На следващата сутрин Елизабета се събуди с леко сърце и доволна, че щастливата ѝ неделна рутина се е завърнала. Дзадзо беше излязъл от болницата и му бяха казали, че го връщат на служба в жандармерията и че може отново да поеме задълженията си, когато състоянието му го позволи. Цялото семейство щеше да отиде на месата заедно и да обядва у баща ѝ.
Тя си взе душ, облече чисто расо от торбичката от химическото чистене и отиде пеша до базиликата „Санта Мария“ в Трастевере под блестящото слънце.
Чувстваше се преродена.