— Пилат отсече главата на култа и на нейно място пораснаха нови дванайсет — мръсните апостоли на Исус — каза Тигелин.
— Трябва да сме по-хитри от Пилат и да ги изкореним до един! — заяви Балбил. — Императорът ми каза, че е измислил начин да използва силата на римската тълпа, за да ги избие до крак, а междувременно ние да станем още по-богати. Моята задача като императорски астролог ще е да му подскажа най-подходящата дата. А ти, Тигелине, ти ще трябва да свършиш работата.
Нерон се изправи и тръгна да се прибира във вилата.
— Това, от което има нужда нашият град — каза на тръгване, — е много голям, много горещ пожар.
16.
На връщане от полицейското управление Елизабета накара таксито да я остави в базиликата „Санта Мария“ в Трастевере. Разговорът ѝ с инспектор Леоне беше тежък и беше изтощена от умственото усилие да му казва достатъчно, за да не го лъже, но без да нарушава поверителността на църквата.
Базиликата беше притихнала и спокойна, само неколцина туристи се мотаеха вътре, снимаха и търсеха светите мощи — главата на света Аполония и част от Светата гъба. Елизабета се поклони пред олтара, прекръсти се и зае обичайното си място точно под фреската на дървения таван. Успение Богородично на Доменикино. Единствените други хора на скамейките бяха няколко местни баби, които май не излизаха от църквата.
Отдаде се на молитвата напълно. Сухата прохлада и приглушената светлина, които така добре бяха запазили древните стенописи в храма, имаха подобно въздействие и за опазването на здравия ѝ разум. Когато каза последното „амин“, тя се огледа и се изненада, че скамейките са се напълнили с хора. Почувства се по-спокойна и освежена. Погледна си часовника. Беше отлетял цял час. В училище момичетата сигурно се готвеха за часа по геометрия.
Стана и се опита да запази молитвеното си настроение, но беше невъзможно да овладее мислите, които изпълваха ума ѝ.
Отвратителният задник на Вани.
Окървавената глава на Де Стефано.
Трупът на Марко в ковчега, с парадната му униформа.
И когато усети, че сълзите ѝ напират, пред нея изплува успокояващият образ на откритото дружелюбно лице на Лоренцо. Вместо да се разплаче, тя се усмихна, но когато осъзна какво прави умът ѝ, тръсна глава, сякаш за да прогони образа.
По-добре беше да потърси мозайката на присмехулника високо на апсидата — и го направи.
Върна се пеша в апартамента на баща си — спря само в плод-зеленчука и месарницата. Днес беше почивният ден на Карло и щеше да му сготви хубава вечеря.
Щом влезе, той я извика от дневната и бързо излезе в антрето.
— Къде беше? — попита раздразнено. — Чакаме те.
Изглеждаше притеснен.
— Чакате ли ме? — попита тя. — Кои? Какво е станало?
— Господи, Елизабета, не ми каза, че ще имаш гости. Идват чак от Англия!
Тя засрамено сведе очи.
— Божичко, съвсем забравих! Покрай всичко, което стана...
Карло я прегърна и каза успокоително:
— Няма нищо. Тук си и си невредима. Имала си тежка нощ. Налях им по чаша вино и им разказах всичките си вицове за Кеймбридж. Няма проблеми. Дай ми торбите и върви да видиш гостите си.
Евън Харис изглеждаше точно като на снимката: беше слаб, приветлив, строен, но не атлетичен. Русо-червеникавата му коса, сресана настрани над заобленото чело, го караше да изглежда по-млад, отколкото вероятно беше, но Елизабета реши, че е някъде към петдесетте. Не беше дошъл сам. С него имаше жена, скъпо облечена, с изискана стойка, идеално фризирана коса и ухаеща на хубав парфюм. Гладкото ѝ натъпкано с ботокс лице и изписаната ѝ усмивка пречеха на Елизабета да определи възрастта ѝ.
И Харис, и жената се изправиха.
— Много съжалявам, че закъснях — каза Елизабета. — Аз съм Елизабета Челестино. Май баща ми не ви е казал, че съм монахиня. А се боя, че и аз пропуснах да го спомена.
— Много се радвам да се запознаем — любезно каза Харис. — И аз трябва да се извиня, че пропуснах да ви кажа, че ще доведа колега. Позволете да ви представя Стефани Мейър, изтъкнат член на управителното тяло на Кеймбридж, Риджънт Хаус. Освен това тя е и щедър спонсор на университета.
— Приятно ми е — каза Мейър с внимателното произношение на британската висша класа. — Баща ви е абсолютно очарователен. Казах му, че ще предложа на началника на математическата ни катедра да го покани да изнесе лекция за хипотезата на Голдбърг.