— Що се отнася до разликите — продължи Харис, — има текстуални разлики във всички пет действия, но най-много добавки се наблюдават в трето. В текст Б трето действие е много по-дълго и се превръща в доста концентриран антикатолически и антипапистки трактат, което само по себе си не е особено изненадващо в протестантския разсадник, в който се е превърнала Англия под управлението на Елизабет. Фауст и Мефистофел пътуват до Рим и виждат папата, кардиналите, епископите и монасите, които се държат като скандално алчни смешници. На тълпата сигурно страшно ѝ е харесвало.
— Каква според вас е причината за тази добавка? — попита Елизабета.
— За това можем да правим само догадки. В текст А посещението на Фауст в Рим го има, но в доста съкратен вид. Може би когато са го играли и папата се е появявал на сцената, публиката е свиркала и тропала с крака и това е продължавало толкова дълго, че Марлоу или някой друг е разкрасил трето действие, като част от пренаписания текст Б, за да се възползва докрай от възможността за осмиване.
Елизабета си нахвърли няколко бележки в тефтера, после каза:
— Може ли да попитам за астрологията в пиесата?
Харис кимна с ентусиазъм.
— Разбира се. Още една скъпа на сърцето ми тема. Ами, астрологията е била изключително важна по времето на Марлоу. Кралицата е имала свой придворен астролог, Джон Дий. Във „Фауст“ Марлоу със сигурност е бил повлиян от класическия църковен разказ за вещерството, „Малеус Малефикарум“, който постулира — и почти ме е срам да кажа, че мога да го цитирам по памет, — че „демоните са по-склонни да се появяват, когато са призовани от магьосниците под влиянието на звездите, за да заблудят хората, като ги карат да си мислят, че звездите имат божествена сила или сами са божества“. И ние виждаме прекия резултат от тези идеи в първо действие, сцена трета на Фауст, когато той започва да призовава дявола насред магическия си кръг:
— Сега, когато мракът на нощта,
копнееща да зърне Орион,
от Антарктика скача връз небето
и го забулва с черния си дъх,
започвай, Фауст, свойте заклинания...
Харис спря и се усмихна престорено скромно.
— Мога да продължавам много.
Елизабета вдигна глава от бележките си.
— Любопитна съм за астрологическите символи, изобразени в магическия кръг. Имат ли някакво специално значение?
Харис се намръщи.
— Стефани, може ли да видя книгата?
Мейър внимателно му я подаде и той отвори титулната страница.
— Ами, това си е стандартният зодиак. Съзвездия, планети. Честно казано, никога не съм се замислял сериозно над този въпрос. — Вдигна очи и примигна. — А може би трябва.
Усетила паузата, Мейър наруши продължителното си мълчание:
— Сигурна съм, че се питате защо съм в Рим заедно с професор Харис.
— За дъщеря си не знам, но лично аз наистина се питах защо сте тук — недипломатично се намеси Карло.
Елизабета се присви и зачака отговора.
— Ще бъда откровена с вас — каза Мейър. — Тук съм от името на университета. Искаме тази книга. Много я искаме. Тя ще запълни огромна празнина в колекцията на библиотеката ни. Кристофър Марлоу е учил в Кеймбридж, той е един от най-изтъкнатите и колоритните ни възпитаници. Ние не притежаваме нито един екземпляр от ранните кварти на тази негова най-известна пиеса. В Оксфорд имат, а ние — не! Това трябва да се поправи. Като приятел на университета и поддръжник на хуманитарните науки аз обещах да отделя от собствените си средства, за да улесня закупуването на книгата. Продавате ли я, мила?
— Колко? — веднага попита Карло.
— Татко! Моля ти се! — примоли се Елизабета и го погледна строго. Обърна се към Мейър. — Не зная какво да ви кажа. За мен е чест, че двамата сте изминали толкова път, за да се видите с мен. Честно казано, не се бях замисляла за това.
— Но книгата явно е ваша — настоя Мейър. — В смисъл, ваша е и вие решавате дали да я продадете, нали така?
— Нямам лични притежания — каза Елизабета. — Книгата ми беше дадена като дар за църквата. Предполагам, че ако някой иска да я купи, средствата ще отидат в моя орден.
Мейър вежливо се усмихна.
— Ами тогава, след като я видяхме и професор Харис е на пръв поглед доволен от автентичността и състоянието ѝ, може би когато се приберем, можем да ви пратим писмено предложение. Бихте ли приели официална оферта?
Елизабета се изчерви.
— Толкова мило беше от ваша страна да дойдете да говорите с мен. Разбира се. Изпратете ми писмо. Ще говоря с игуменката. Тя ще знае как да отговори.