Другите го увериха, че един от тях, Джон Савидж, планирал да се погрижи тъкмо за това, и Бабингтън необмислено подпечата съдбата си, като вдигна тост с останалите на масата. Казаха му, че Марлоу, който бил още нов и непознат на копоите на Уолсингам, щял да е свръзката му. Двамата млади мъже се усмихнаха един на друг като опитни заговорници и последва нов звън на чаши...
Откъм къщата долетяха гласове. Бабингтън се стресна и понечи да стане, но беше просто госпожа Бул, която се връщаше от покупки. Тя подаде глава през прозореца и попита дали да искат храна.
Похапваха и пиха, докато сянката на черницата не стана дълга и тъмна. Марлоу имаше новини, които — така каза на Бабингтън — били предадени директно на Поли от френския посланик в Англия, Гийом дьо Лобеспин. Плановете за нападение напредвали. Френската, испанската и италианската армия се били посветили на свещената задача. Имало силни индикации, че английските католици също ще грабнат оръжието, щом зърнат чужди войски, понесли папските знамена. Трябвало им само окончателното съгласие на кралица Мария, което щели да получат чрез Бабингтън.
Марлоу извади инструментите на занаята си от преносимото сандъче за писане в краката си. Подостри едно перо, отвори капачето на мастилницата и развесели безкрайно Бабингтън, като попи бирата от масата със задника си, преди да постави сандъчето на сухото място и да сложи няколко листа пергамент върху кожената му поставка.
— Би ли ми диктувал? — попита Марлоу. — Аз ще пиша.
— Ти си авторът, Кит. Обсъдихме добре какво трябва да се предаде. Все ще можеш да го съчиниш.
Марлоу се съгласи с думите, че ще се въздържа от цветиста проза в полза на простия език, и докато пишеше, четеше на глас:
— Първо, нападението е сигурно. Имаме достатъчно сили. Пристигат на уговорените пристанища и навсякъде към тях ще се присъединят силни отряди и ще гарантират дебаркирането. Освобождение на Ваше величество. Ликвидиране на узурпаторката конкурентка. За изпълнението на всичко това, ако обича, Ваше величество може да разчита на услугите ми.
Сега, тъй като забавянето е изключително опасно, Ваше величество може с мъдростта си да ни насочи и с кралската си власт да позволи делото да напредне, тъй като на свобода няма благородници, врекли се на Ваше величество в тази отчаяна служба, и тъй като е много необходимо да има такива, за да оглавят и да поведат множеството, което по природа в тези земи е склонно да следва благородниците, и смятайки, че това не само ще накара народа и дребните дворяни да ги следват без противоречия и прения, но и ще вдъхне кураж на водачите.
Аз и десетима джентълмени и стотима от последователите ни ще се заемем с освобождаването на височайшата Ви особа от ръцете на враговете Ви.
С ликвидирането на узурпаторката, от подчинение към която сме освободени поради нейното отлъчване от Църквата, ще се заемат шестима благородни господа, мои лични приятели, които с ревността си към католическата кауза и службата на Ваше величество ще извършат трагичната екзекуция.
— Доволен ли си от този буламач? — попита Марлоу, когато приключи.
Гърлото на Бабингтън беше пресипнало от нетърпение.
— Изглежда, добре предава сведенията ни за начинанието и молбите ни за благословията на кралицата.
— Тогава ще го прехвърля в шифър. Докато се занимавам с това, можеш да помолиш госпожа Бул да ни донесе още бира. Ще пия само да си освежа гърлото. Процесът на замяна на буквите с цифри и думите със символи е трудоемък и главата ми трябва да е бистра като извора на Нарцис.
Бабингтън тръгна с вид на човек, когото водят към бесилото. Когато се върна с пълна кана, Марлоу каза:
— Ще бързам колкото мога. Поли трябва да занесе това писмо на пивоваря в Чизик тази вечер, защото мисля, че утре следващата бъчва заминава към Мария. После трябва само да чакаме отговора на скъпата господарка.
Бабингтън бързо пресуши две халби — той нямаше желание да държи ума си бистър.
Дворецът Уайтхол беше сам по себе си град. Превъзхождаше Ватикана и Версай по размери и великолепие и не беше лесно да се ориентираш сред хиляда и петстотинте му стаи. За да стигне където иска, човек трябваше да има предварителни познания или да се ползва с благоволението на някой дружелюбен джентълмен или дама, които да го преведат за ръчичка през лабиринта от кабинети и частни покои.
Марлоу вече добре знаеше пътя и ревностно се представи в личния апартамент на Уолсингам; пулсът му беше учестен, лицето — победоносно. Личният секретар на Уолсингам го поздрави любезно и обяви пристигането му.