След час къпане и парфюмиране Нерон прие войниците в голямата си приемна зала в присъствието на Тигелин, Епафродит и верния си убиец Ацинет. Писмото, което му предадоха, беше ужасно. Циркус Максимус беше разрушен. Южните региони на града бяха в пламъци. Пожарът не можеше да се овладее.
— И какво да направя аз? — риторично попита Нерон. — Да хвана ведрото ли? Това си е проблем на префект Сабин. Това е негова работа! Моята работа е тази вечер да победя в състезанието. Казват, че щял да участва някакъв тракиец с прекрасен глас и щял да ми съперничи. Не мога да разочаровам зрителите си.
— Изглежда, си свършил добра работа, Тигелине.
— Рим е бил построен за много дни, но може да бъде разрушен и за един — с усмивка отвърна Тигелин.
— Не забравяй — каза раздразнено Нерон, — че аз съм заинтересован от разрушението не по-малко от теб, но току-що завърших Домус Транзитория и искам да живея там, докато не построя Домус Ауреа на новопридобитата земя.
Домус Транзитория беше дълъг опасан с колонада палат, който се простираше от Палатин чак до градините на Меценат и заемаше голяма част от Есквилин в Регио III. Но най-голямата цел на императора беше построяването на Домус Ауреа — дворец толкова великолепен и дързък, че да затъмни всички сгради в Рим. Нерон лично беше одобрил плановете и чертежите. Палатът щеше да се простира на двеста акра изгорена земя в подножието на Палатин. Входната зала щеше да е толкова висока, че да побере негова четирийсетметрова статуя, един истински римски колос. Беше висока три етажа — Нерон я бе кръстил Милариа — и щеше да продължава два километра покрай долината на форума през опустошените от пожара квартали Карине и Субурба. Там щеше да има и огромно езеро, същинско море насред Рим, което щеше да се използва за пищни процесии.
— Сигурен съм, че земята, която ти трябва за Домус Ауреа, вече е опожарена — каза Тигелин. — Ако ветровете са благоприятни, Домус Транзитория ще е в безопасност. Аз също съм притеснен за магазините си в Базилика Емилия.
Нерон не беше склонен да му съчувства. Беше направил Тигелин втория по власт човек в Рим — и неизмеримо богат освен това.
— Ако изгубиш скъпоценната си базилика, ще построиш друга — по-голяма и с по-малки магазини — и ще събираш по-високи наеми. Знаеш как се прави. Ще използваме лемурските кариери за мрамор и цимент и дърво за новите си строежи. Ще дадем хубавата земя на съюзниците си. Ще вземаме комисиона при всяка транзакция. Ще направим състояние на гърба на цялото това страдание и смърт. Не е ли хубаво? Между другото, разпространяваме ли мълвата, че зад всичко това стои християнският култ?
— Да.
Нерон стана и се протегна.
— Хубав ден е днес, Тигелине. Сега ме остави. Гърлото ми трябва да си почине за състезанието довечера.
Огънят продължаваше да бушува. Пламъци обвиха хълмовете Палатин, Целий и Авентин и жестоките ветрове ги подкараха на север към Есквилин и сърцето на Рим.
Следобед преториански пратеник пристигна с новини, които приковаха изцяло вниманието на императора. Домус Транзитория беше в опасност. Когато чу това, Нерон прати гневни заповеди да се направи всичко, за да се опази собствеността му, и заповяда да се подготви заминаването му за Рим по море на следващата сутрин.
Пристигна с флотилия малки лодки, които поеха срещу течението на Тибър под мръснокафявото небе. Докато лодката му приближаваше града, той се дивеше на огромните облаци дим и страховитите огнени кълбета, които се издигаха величествено във въздуха. Обичайният пристан в Регио XIII беше опожарен, така че флотилията трябваше да акостира до Марсово поле.
Придружаван от Тигелин, Нерон беше отнесен с носилка да се срещне със Сабин, префекта на града, който унило докладва, че градът е оставен на милостта на огъня.
Минаха през портата на Есквилин, после влязоха в тлеещите градини на Меценат, които само допреди дни бяха най-красивото място в Рим. Нерон се качи на хълма и на тумбестата кула на Меценат, за да има по-добра гледка към горящия град. Отвъд долината Палатин старите императорски дворци на Август, Германик, Тиберий и Калигула горяха. Римският форум беше изчезнал, домът на весталките, храмът на Веста, Регията — древният дом на римските царе — огънят бе погълнал всичко. С тежка въздишка Нерон гледаше как пламъците облизват Домус Транзитория. Ивицата земя, която преторианците бяха разчистили, за да спрат огъня, не беше свършила работа.