15:30 Процесия от Залата на благословиите до Сикстинската капела.
16:00 Вратите на Сикстинската капела се заключват. Конклавът започва.
19:00 Листчетата от първото гласуване се изгарят в камината на Сикстинската капела.
19:15 Автобусите се връщат от Сикстинската капела при хотела.
Когато безчувственият брифинг на Хакел приключи, Дзадзо и Лоренцо си взеха кафе и тръгнаха към кабинета си. Имаха само няколко минути, преди да свикат взводовете си, но Дзадзо си провери пощата и с надежда кликна върху един имейл от Интерпол.
Беше смаян, че му отговориха толкова бързо, но когато зачете съобщението, разбра.
Отпечатъците на Алдо Вани бяха накарали компютрите на Интерпол да светнат като коледни елхи.
Под името Хюго Морета — издирван в Швейцария за нападение.
Под името Луис Креа — издирван в Испания за изнасилване.
Под името Ханс Бекман — издирван в Германия за експлозии и убийство.
Вани беше международен престъпник.
В писмото си Интерпол искаха досието на Вани от италианската полиция и смъртния акт, за да могат да приключат отворените случаи, и прилагаха с уважение поисканите телефонни записи в Германия на Бруно Отингер от 2005-2006 година. Единственото, което накара Дзадзо да се сепне, беше въпросът в края на писмото защо ватиканската жандармерия участва в случая.
Преди да си грабне фуражката и да изтича при хората си, той разпечата телефонните разговори на принтера, понеже се съмняваше, че ще има време да ги прегледа по-обстойно преди края на конклава, и ги пъхна в коженото си яке.
Непрекъсната върволица кардинали се нижеше от и в Домус Санкте Марте по различни срещи във Ватикана. Обикновено движението им не би било ограничено, щяха да бъдат съпровождани само от помощниците си, но сега сигурността беше засилена и на всеки се полагаше поне по един жандармерист, който да го следва като сянка.
Мобилният телефон на Дзадзо иззвъня. Търсеха го от кабинета на инспектор Лорети. Трябвало да се яви незабавно.
— Затънал съм до гуша — каза той на секретарката. — Дано да е важно.
Лорети го прие веднага. Не изглеждаше доволен. Каза му да седне и Дзадзо седна с фуражката на коляното си.
— Обадиха ми се от Интерпол — сухо каза Лорети.
— Вижте, инспекторе...
Лорети кипна:
— Не съм ти дал разрешение да говориш! Очевидно правиш разследване от името на Ватикана на човека, когото си застрелял. Искаха да знаят какво общо има нашият корпус с това. Добър въпрос. Кажи ми, майоре, каква работа има там корпусът на жандармерията? Сега вече можеш да говориш.
— Сестра ми за малко щеше да бъде убита! — възкликна Дзадзо. — По това време тя беше служител на Ватикана, назначена към папската комисия за свещена археология. А полицията нищо не разбира. Ще съсипят случая.
Лорети си пое дълбоко дъх, изду бузи и бавно издиша. Дзадзо вече се досещаше какво ще излезе от устата му.
— Наслушал съм се на какви ли не нелепи извинения за неподходящо поведение, но от устата на най-добрите ми офицери това е достойно за книгата на рекордите. Ето ти малко факти: първо, престъплението е извършено извън Ватикана и следователно не е в наша юрисдикция. Второ, полицията не е поискала съдействието ни. Трето, ти си основен свидетел на местопрестъплението. Ти си застрелял и си убил нападателя. Човек не разследва сам собственото си участие в престъпление. И четвърто, в случай, че си забравил, конклавът започва утре. Такова разсейване от задълженията ти е недопустимо.
Дзадзо наведе глава като смъмрен ученик.
— Съжалявам, инспекторе. Но става дума за сестра ми. Може би и вие щяхте да постъпите така, ако бяха нападнали вашата сестра. Но наистина трябваше да говоря с вас и да поискам разрешението ви.
— Аз щях да откажа!
— И това щеше да е краят, предполагам. Съгласен съм с критиките ви и ще приема, разбира се, каквито и санкции решите да ми наложите.
— Е, това е добре. Няма да ти хареса, на другарите ти няма да им хареса и на мен не ми харесва, но нямам избор. Ще бъдеш изправен пред трибунал, за да отговаряш за действията си, а дотогава си освободен. Заповедта влиза в сила веднага.
— Но, инспекторе! Конклавът! Хората ми!
— Лоренцо ще поеме командването на хората ти. Ще трябва да работи двойно, и то заради теб. Не мога да рискувам нарушил устава офицер да отговаря за живота на кардинал-електорите и на следващия папа. Свободен си.
— Господи, Дзадзо — каза Лоренцо, когато го видя да седи безутешно на бюрото си и да зяпа през прозореца.