— Извинявай. Прецаках всичко.
— И аз щях да направя същото, ако беше моята сестра. Какво ще правиш сега?
Дзадзо нещастно повдигна рамене.
— Ще се прибера. Ще ида в някой бар. Ще те гледам по телевизията как вършиш моята работа. По дяволите, Лоренцо, не знам.
Лоренцо го потупа по рамото.
Пред паркинга Дзадзо се сблъска с Глаузер, който изглеждаше невероятно самодоволен.
— Здрасти, Дзадзо, чух какво е станало — подвикна той. — Следващия път, като те видя, ако изобщо те върнат, ще трябва да ми козируваш, защото няма да сме с един и същи чин!
— Здрасти, Глаузер — отвърна Дзадзо. — Майната ти!
Висок свещеник с призрачен тен, придружаван от хубава млада монахиня, влезе в Кулата през Портата на света Ана. Двамата швейцарски гвардейци на пост незабавно ги спряха.
Отец Тремблей показа идентификационната си карта и когато гвардейците попитаха за Елизабета, каза:
— Сестрата е с мен. — Гвардейците попитаха отново и този път Тремблей каза по-високо: — Казах ви: сестрата е с мен!
Гвардейците ги пуснаха да минат.
— Заради конклава е — каза Тремблей. — Всички са изнервени.
Минаха пред огромни медни порти, украсени с барелеф на старозаветни сцени.
Бяха в Кулата на ветровете.
— Добре дошла в Тайния архив — каза Тремблей и поведе Елизабета по тясно вито стълбище.
Тя вървеше след него, но се наложи рязко да спре, когато той спря на средата на стълбата, задъхан и със свирещи гърди.
— Съжалявам — каза Тремблей. — Заради заболяването ми е. Не съм в много добра форма. — Продължи да говори, явно за да има време да си почине: — Кулата е построена от Отавиано Маскерино през 1578 и 1580 година за обсерватория. Ако имахме повече време, щях да ви разходя. Горе Залата на меридиана е покрита с фрески, изобразяващи четирите вятъра. Високо на една от стените има мъничка дупка. Точно по пладне слънцето огрява дупката и лъчът попада точно върху вградената в пода бяла мраморна линия на меридиана. От двете страни на линията има различни астрологични и астрономически символи — използвали са ги при изчисляването на ефекта на вятъра върху звездите.
— Много бих искала някой път да я видя — каза Елизабета.
Тремблей се беше посъвзел и вече дишаше по-леко.
— През седемнайсети век по заповед на папа Павел V Тайният архив бил отделен от Библиотеката на Ватикана и останал напълно затворен чак до 1881 година, когато папа Лъв XIII го отворил за изследователите. Архивът, виждате ли, е централното хранилище на всички актове, оповестени от Светия престол: държавни документи, кореспонденция, папски счетоводни книги и много други книжа, които църквата е трупала през вековете. Изследователите трябва да кандидатстват за достъп с молби за точно определени документи. Могат да ги търсят в Залата с индекса, след което служителите им ги носят. Официално на никого не е позволено просто да разглежда.
Начинът, по който го каза, накара Елизабета да добави:
— Но вие можете, така ли?
Той отново тръгна нагоре по стълбите.
— Да, мога. — Спря на площадката и отвори една врата. — Елате. Залата с индекса и библиотекарите са до Старото студио.
Старото студио беше с канареножълти стени и висок куполообразен таван. Статуи на светци в реални размери стояха в нишите по стените. Огромни прозорци гледаха към градините на Ватикана. Вътре имаше редове бели ламинирани бюра с настолни лампи и контакти за компютри. Всички бюра бяха празни.
— Затворено е — каза Тремблей. — Заради конклава.
Покрай стените на Залата с индекса, също пуста, имаше каталози и компютърни терминали. Тремблей почука на една врата, на която имаше табелка „Главен библиотекар“ и му отвори жена, прехвърлила петдесетте и с тежък грим.
Поздрави го сърдечно.
— Отец Тремблей! Много се радвам да ви видя!
— Госпожице Матера — отвърна той. — Извинете, че ви безпокоя без предупреждение. Бих искал да ви запозная с една колега, сестра Елизабета.
Жената ѝ кимна вежливо.
— С какво мога да ви помогна, отче?
— Трябва да открием материали, които може да имате за една жена, Флавия Челестино. Била е университетски изследовател и е имала достъп до Архива през осемдесетте.
— Ами може и да успея да я открия в регистрите, но информацията за изследователите обикновено е много оскъдна.
— Възможно ли е да има запис на документите, които е поискала? — попита Тремблей.
— Възможно е, но обикновено няма.
— Е, всичко, което намерите, ще ни бъде от полза — каза свещеникът.
Тремблей и Елизабета чакаха в Старото студио на една маса с изглед към раззеленяващата се градина. Новият папа щеше да има прекрасно място за отдих.