Сега двамата си проправиха път до сцената. Отстрани Едуард Алин, най-известният актьор в цяла Англия, с тогата на учен и с шапката на доктор Фауст, разгряваше гласните си струни с упражнение по хармония.
— Кит! — възкликна той. — И Том! Как изглежда залата?
— Разпродали са повечко билети, ако се съди по тълпите — каза Кид. — А ти, изглежда, си влязъл в ролята.
— Изглеждам така, но дали ще си спомня думите? През последната седмица участвам в три нови пиеси.
— Недей, добри ми сър, да забравяш стиховете ми — скара му се Марлоу. — Помни, другите пиеси са сух хляб, а тази е най-крехкото парче говеждо.
— Ще се постарая, в това можете да сте сигурен.
Джеймс Бърбидж дойде и придружи Марлоу и Кид по тясното стълбище в една от ложите, откъдето огледаха тълпата.
— Виж колко са много! — възкликна Бърбидж. — Чух, че пред портата има още много хора, които напират за билети. Ще трябва да пратя въоръжени конници да пазят реда! Слуховете са силен съюзник, нали?
— Е, в пиесата има всичко! — каза Кид. — Идеите на Кит — призоваването на Мефистофел с магия, продаването на душата на дявола в замяна на тайните на вселената — това са опияняващи теми.
На масата имаше бутилка вино и Бърбидж наля три чаши.
— Наздраве за опияняващите теми и пенливия успех, господа!
Конферансието помоли за тишина и обяви актьорите. При името на Едуард Алин се надигнаха бурни ръкопляскания. Хорът излезе на сцената и пиесата започна.
Когато хорът представи сцената и излезе, се появи Алин в ролята на доктор Фауст и само при вида на великия актьор публиката избухна в аплодисменти. Той успя да не излезе от ролята си на облечения в тога Фауст, докато самодоволно изчакваше публиката да се накрещи. След това застана в изкусно нарисувания магически кръг от астрологични символи, направен точно според инструкциите на Марлоу, и гласът му загърмя:
— Сега, когато мракът на нощта,
копнееща да зърне Орион,
от Антарктика скача връз небето
и го забулва с черния си дъх,
започвай, Фауст, своите заклинания
и виж дали ще те послуша адът,
смилен от твойте жертви и молитви.
Във този кръг е божието име —
Йехова в двойната му анаграма,
инициали на светци блажени,
звезди блуждаещи и неподвижни
и знаците на зодиака в шифър,
чрез който сенките се призовават.
Не бой се, Фаусте, веднъж решил се,
Магията изпитай ти докрай!
Публиката ахна в един глас, когато Мефистофел се появи в мълния от фосфор, със зелен костюм, допълнен от рога и крила.
Кид прошепна в ухото на Марлоу:
— Прекрасно!
И Марлоу, доволен, му върна усмивката.
Сценичните ефекти се засилиха, когато Фауст, след като сключи с Луцифер сделка да размени душата си срещу двайсет и четири години на земята с Мефистофел като негов личен слуга, тръгна на пътешествието си да разгледа света.
Извисената дикция на Алин в комбинация с фойерверки и пламъци, увлече зрителите. Когато стана време Луцифер да поиска плячката си, от пушека се надигна ужасяващ дракон и издиша огън. Отгоре рошави дяволи се люшкаха над сцената на въжета и хвърляха искри от устата си. Барабанчиците правеха гръмотевици, а осветлението — светкавици.
И накрая, преди Фауст да бъде завлечен в ада, последното му желание — да види със собствените си очи Хубавата Елена — бе изпълнено. Гласът на Алин трогна публиката до сълзи:
— Това ли е лицето, що изведе
хиляда кораба и срина в огън
на Илион безвърховите кули?...
С целувка ме обезсмърти, Елена!
Когато аплодисментите заглъхнаха и публиката се разотиде, вече се бе спуснала вечер и с нея хладна мъгла. Кид и Марлоу стояха сами в една уличка зад театъра.
— Защо трябва да ходиш? — нацупи се Кид. — Ела с мен. Това е твоят звезден миг, Кит. Празнувай с приятели.
— Трябва да се видя с едни хора — каза Марлоу. — Ще дойда после. Ще ме чакаш, нали?
— Ще те чакам, но само ако... — Кид го целуна, плъзна ръка отзад в панталоните му и сладострастно погали опашката му.
От сенките ги наблюдаваше един самотен мъж, който след миг безмълвно изчезна в мъглата.
В личните си покои в двореца Уайтхол Франсис Уолсингам наля на Марлоу и на Робърт Сесил хубаво френско бренди. Робърт Поли също беше там, седнал до огъня, стиснал голяма халба, мрачен и мълчалив.