Седнаха и Елизабета каза на Микаела за участието на отец Тремблей в историята — и на него, че сестра ѝ знае за нея.
— Е, изглежда, всички знаем по нещо, макар и непълно — каза Тремблей. — Но имам важна нова информация.
— Аз също — каза Елизабета.
— Да хвърлим ези-тура, за да видим кой ще говори пръв ли? — попита Микаела.
— Не, моля — учтиво каза Тремблей. — Сестра Елизабета, кажете ми какво сте открили.
— Баща ми е умен човек, математик. Той разби кода. Знаем какво значат татуировките. Тъкмо се канех да кажа на сестра си. Отговорът дойде от разликите между текстове А и Б на Марлоувия „Фауст“. Татуировката гласи: Малахия е крал, привет, лемури.
Лицето на Тремблей посърна.
— Господи...
— Какво са лемурите? — попита Микаела.
Докато Тремблей нервно отпиваше от чая си, Елизабета му напомни, че Микаела е обвързана от споразумение за конфиденциалност с Ватикана, и го попита дали може да говори свободно. Той кимна и Елизабета набързо преразказа това, което Тремблей ѝ беше казал за лемурите, и какво бяха открили в тайния архив.
Когато свърши, Микаела попита:
— И очаквате да повярвам? И ми казвате, че майка ни е била забъркана с тези хора? Че е възможно те да са я отровили?
— Опасявам се, че всичко, което каза сестра Елизабета, е пълната истина — въздъхна Тремблей. — Те са трудни врагове. Би било най-добре, ако не съществуваха, но съществуват.
— А Малахия? — попита Микаела. — Той пък кой е?
— Ще ви обясня — каза Тремблей.
За изненада на Елизабета свещеникът много добре знаеше пророчеството и направи кратко обобщение. Когато приключи, се обърна към нея и добави:
— Нямахме представа, че лемурите имат нещо общо с Малахия. Никой във Ватикана не го вземаше на сериозно. Това е било грешка и сега сме стигнали момента на последния папа според Малахия. А може би и на последната надежда на света.
Микаела прояви характерната си смесица от скептицизъм и раздразнение.
— Аз ли съм единствената, която има чувството, че сме в залата с криви огледала на някой панаир? Това са глупости! Абсолютно нелогични глупости.
— Ти видя Алдо Вани — каза Елизабета. — Видя снимките на Бруно Отингер. Тези мъже са лемури. Пророчеството на Малахия е било достатъчно важно за тях, за да си го татуират отзад! Страх ме е, Микаела. Панаирджийската ти аналогия е добра, но това не е залата с кривите огледала, а влакчето на ужасите. Според мен тези... тези същества се канят да нанесат на църквата голяма вреда.
Тремблей взе кожената папка, която беше оставил в краката си, и извади няколко ксерокопия.
— Сестра ви е права, Микаела. Сестра Елизабета, когато си тръгнахте тази сутрин, аз се върнах в кабинета си и поработих над това кой е P.A., който е изписал писмото на Дий от тайните архиви през 1985 година. Трябваше доста да се поровя из старите папки на личния състав във Ватикана. Мисля, че намерих вероятния човек: някой си Рикардо Аниели. Личен секретар на един епископ, човек, който сега е кардинал.
— Кой? Кой кардинал? — попита Елизабета.
— Момент. Има нещо още по-важно. Когато открих отговора, видях, че имейлът ми е пълен с писма. Аз съм абониран за една услуга, която сканира вестниците и списанията за определени ключови думи и символи като монадата.
— Какво е монада? — попита Микаела.
Елизабета ѝ изшътка да мълчи.
Тремблей слагаше страниците на масата една по една.
— Ето обява от днешния „Ню Йорк Таймс“. — Елизабета видя малко изображение на монадата без придружаващ текст. — Тук е от „Правда“. Тук от „Монд“. Това е от „Интернешънал Хералд Трибюн“. „Кориере дела Сера“. „Дер Шпигел“. „Журнал де Бразил“. Лондонският „Таймс“. „Сидни Морнинг Хералд“. Има и още. Всичките са еднакви. Само монадата. Обадих се на един познат репортер в „Монд“. Попитах го дали могат да открият кой е пуснал обявата. Той ми върна обаждането — получили писмо без обратен адрес и пари в брой за обявата, заедно с инструкции тя да се пусне днес.
— Това е послание — прошепна едва чуто Елизабета.
— Да. — Тремблей кимна.
— Послание? Послание за какво? За какво говорите? — възкликна Микаела.
Елизабета внезапно стана и ѝ се зави свят. Подпря се на стола.
— Зная какво ще стане!
— Аз също — каза Тремблей; тънките му пръсти трепереха.
— Цялото това бързане да се потулят скелетите от „Свети Каликст“... — каза Елизабета. — Всички опити да ми се затвори устата. Всичко е заради конклава. Тези лемури. Те си пращат послание да бъдат готови. Ще изпълнят пророчеството на Малахия. Ще ударят утре на конклава!
— Да не си полудяла? — възкликна Микаела.