Нищо от това ни най-малко не безпокоеше Тигелин, но той и водещите лемурски семейства започваха да се тревожат, че губят контрола, на който се бяха радвали от Калигула насам. Толкова им се искаше Балбил още да беше сред живите, за да разчете звездните карти и да им каже какво следва.
Нова и сериозна заплаха се бе появила от страна на Гай Юлий Виндекс, натоварения с твърде много данъци губернатор на Лугдунска Галия, и Галия беше в открито неподчинение. Наистина, легионите на Нерон бяха сразили Виндекс в кървавата битка при Везонцио, но вместо да продължат да се бият за Нерон, победителите преторианци с готовност бяха издигнали командира си Вергиний за нов император. Той бе отказал да участва в измяната, но в империята се разрастваше подкрепата за Галба, който да вземе властта от затлъстелия побъркан свирач на лира в златната къща.
Но каквито и несгоди да го сполитаха в тези размирни времена, Нерон винаги намираше път за бягство в каната с вино и утеха в обятията на Спор.
През лятото на 65 година Нерон, който беше неподатлив на понятия като съжаление и угризение, извърши единствената постъпка, която би върнал, ако можеше. В пиянска ярост, предизвикана от нещо, което дори не можеше да си спомни на другия ден, той стъпка съпругата си Попея Сабина и нероденото ѝ дете до смърт. На сутринта, когато се събуди, раздразнителен и с махмурлук, и видя разтерзаните ѝ останки по мраморния под и кръвта ѝ по ръцете и краката си, се разплака като дете.
Беше убил родната си майка, беше изнасилил девица весталка, беше извършил безброй невъобразими неща, но никое не го бе поразило така както убийството на Попея. След като нея вече я нямаше, той осъзна, че ужасно му липсва. Празнотата не му даваше покой и той се опита да я запълни колкото се може по-бързо. Колчем чуеше за жена, която приличала на Попея, заповядваше да му я доведат и ако приликата беше достатъчно голяма, я задържаше като конкубина. Но никоя не отговори на очакванията му като едно момче, освобожденец на име Спор, който необичайно приличаше на Попея. Нерон незабавно го взе и го възнагради с кастрация, за да подпечата сделката.
Когато раната му зарасна, Нерон му сложи перука, женски дрехи и грим като на Попея и се ожени за него на официална церемония, на която Тигелин водеше „булката“. Вземаше Спор в леглото си всяка вечер и му казваше, че ще му пререже гърлото, ако каже и думичка за опашката му. И докато слуховете плъзваха из Рим, Нерон не спираше да тормози гръцките си лекари да изнамерят начин да превърнат евнуха в истинска жена, така че да може да го целува по лицето, докато мърсуват.
През юни градините на Домус Ауреа бяха най-уханни, но единствените, които май забелязваха това, бяха робите, които се грижеха за цветните лехи и плодните дръвчета. Нерон и дворът му бяха заети другаде с новините за предателя Галба, който набираше сили, докато лятната жега се спускаше.
Нерон за кратко се бе порадвал на поражението на Виндекс преди няколко седмици, най-малкото защото бе чул, че галският губернатор го нарекъл калпав свирач на лира, но Галба бе подел плаща на въстанието и насочваше легионите си към Италия. Дворът съвсем не се успокои, когато Нерон обяви налудничавия си план да стъпче въстанието му — щял да пресрещне напредващите легиони, въоръжен с каруци, натоварени с театрални декори и водни органи, придружен от конкубини с мъжки прически и преоблечени като амазонки. Когато срещнел Галба, щял да се разплаче горко. И когато въстаниците се покаели, щял да постави великолепно представление за тях с победните песни, които композирал.
Един ден по мръкване в Домус Ауреа пристигна съобщение за Тигелин. Той го прочете и поклати глава. Беше време да си тръгва. Очакваше тази новина и робите му вече бяха разчистили вилата му и бяха натоварили каруците. Генерал Турпилиан, последният от лоялистите, командващи авангарда срещу Галба, беше преминал на другата страна. Тигелин нямаше желание да умира за Нерон и въпреки богатствата, които беше натрупал на негов гръб през годините, все още го беше яд, че Нерон бе подпалил неговата Базилика Емилия. Да, щеше да избяга в имението си в Синуеса и да кротува там сред другите лемурски семейства. Те щяха да намерят начин да напреднат. Винаги намираха начин.
— Какво има? — пиянски попита Нерон, когато Тигелин влезе в залата за хранене.
— Новини от бойното поле.
Нерон прегърна Спор, при което събори една скъпа стъклена чаша.
— Ами кажи ми какви са! Не виждаш ли, че съм зает?
— Турпилиан е преминал на страната на Галба.