Марлоу наля силен алкохол от едно шишенце в халбата на Поли. Бяха на малка уединена маса.
— С какво се занимаваш напоследък, Поли?
— Има планове в действие — загадъчно отговори Поли. — От Фландрия духат зловонни ветрове. Сесил смята скоро да ни изпрати там.
— Добре ли ще плати? — изломоти Марлоу.
— Казва, че ще плати изключително добре. Работата е сериозна и Сесил смята, че ако се изпълни както трябва, ще затвърди позициите си пред кралицата. А и това начинание може да направи всички ни богати.
— Давай нататък — каза Марлоу, изведнъж заинтересуван.
— След две седмици или малко повече планът ще е узрял за разкриване. Щом Сесил даде знак, ще се срещнем у вдовицата Бул в Детфорт.
— Повикай ме — каза Марлоу. — Свършил съм много работа там, а има и още едно предимство. Госпожа Бул е отлична готвачка.
Марлоу разбра, че се задават неприятности, когато след седмица на стената на една лондонска църква, посещавана от холандски протестанти, бе закачено жлъчно писмо. Беше изобличителна реч в бял стих, целяща да разбуни яростта на тълпата срещу тези имигранти и безбройните им мръсни традиции. Посланието напомняше пасажи от пиесите на Марлоу „Евреинът от Малта“ и „Парижкото клане“ и бе провокативно подписано с „Тамерлан“.
Марлоу не бе писал писмото, но в двора смятаха, че е той.
За ужас на Марлоу Томас Кид беше арестуван от кралския комисар по заповед на Сесил и след невероятни мъчения в затвора Брайдуел беше признал, че е видял как Марлоу съчинява писмото.
Кралицата беше уведомена и Личният съвет в присъствието на Бъргли и Сесил издаде заповед за ареста на Марлоу.
Той беше хвърлен в Брайдуел, но се отнасяха с него съвсем внимателно и дори не го разпитаха. След два дни Поли дойде да го изведе под гаранция.
— Защо е всичко това, Поли? — попита Марлоу ядосано, когато излязоха на улицата. — И двамата със Сесил знаете, че нямам нищо общо с холандското писмо.
— Някой ти прави пакости — каза Поли и поклати глава. — Дай да седнем в някоя кръчма.
— Проклети да са кръчмите! Какво стана с Кид?
— Задържан е. И казва, че ти си авторът.
— След мъчения?
— Предполагам — отвърна Поли. — Но поне теб не те измъчваха. Сесил се погрижи за това.
— За да предпази мен или за да не се разчуе за съществуването на долните ми части? — прошепна Марлоу.
— И за двете, сигурен съм.
Марлоу изведнъж се закова на място.
— Знам кой е, Поли! Кълна се в звездите, че знам!
Поли направи крачка назад, все едно очакваше удар.
— Убеден съм, че е Уил Шекспир, онзи завистлив червей, онова писателско недоразумение!
Поли се усмихна, защото самият той бе написал писмото и се гордееше с работата си.
— Мисля, че си прав. Преди да заминеш за Фландрия, трябва да убиеш тази отрепка.
Вдовицата Бул сложи хубаво ядене в една от стаите на горния етаж на къщата си: истинско угощение с говежди език, агнешко, петел и еленско.
На Марлоу — нехарактерно за него — не му се ядеше. Апетитът му намаляваше от случката с холандското писмо насам, а и трябваше да изтърпява ежедневното унижение да докладва къде се намира пред Личния съвет, докато течеше разследването.
Поли ядеше лакомо, както и другите двама мъже — Николас Скърс и Инграм Фризър, двама лемури хулигани и мошеници, които Марлоу добре познаваше. Но това, че бяха от неговия вид, съвсем не значеше, че трябва да ги харесва. Той нямаше проблем с убийците, но не желаеше да си губи времето с простаци.
Марлоу се въртеше на стола си и си пиеше виното.
— Та какво за Фландрия? — попита той.
Поли каза с пълна с месо уста:
— Крал Филип Испански подготвя войска за инвазия.
— Той вече изгуби една армада заради Елизабет — каза Марлоу. — Нещо го е засърбяло пак да се счепка с кралицата, а?
— Така изглежда — каза Поли.
— Е, аз много искам да отида — каза Марлоу. — Ще накараш ли Сесил да издаде заповед и да ми позволи да напусна тези проклети брегове?
— Той подготвя почвата — отвърна Поли.
— А вие двамата? — каза Марлоу и посочи с ножа си за хранене Скърс и Фризър. — И вие ли ще ходите във Фландрия?
Мъжете погледнаха Поли и той им кимна.
Фризър стана и изръмжа:
— Ти нож ли ми вадиш?
Марлоу извъртя очи.
— Че какво толкова?
— Никой не ми вади нож!
— Явно грешиш — язвително каза Марлоу. — Аз току-що го направих. Може да съм те сбъркал с тлъст говежди тестис, готов за шиша.
Изневиделица в ръката на Фризър се появи кама.