— Ами, не… никога.
— А приятелка нямате ли си? — настоя Инглиш като се подсмихваше.
— Досега не съм имал време да се занимавам с момичета — отговори Хари с безразличен глас.
— Шегувате ли се? На колко сте години? Тридесет и две или тридесет и три?
— Тридесет и две.
— Време Вие е да се ориентирате — каза Инглиш като се смееше искрено. — Когато бях на шестнадесет години, цяла тумба момичета тичаше подире ми.
— Да, господин Инглиш.
— Сигурно причината е в това, че ви карам много да работите?
— О не, господин Инглиш. Няма нищо такова.
Инглиш го изгледа заинтригувано, след това повдигна рамене:
— В крайна сметка личния Ви живот си е Ваша работа. Не забравяйте да изпратите рецептата на Аспри, за да я подпише. Аз съм ангажиран на обяд със сенатора.
В момента, в който Хари се насочваше към вратата, интерфонът иззвъня. Инглиш натисна бутона.
— Господин Инглиш, инспектор Морили току-що дойде. Иска да говори с Вас.
— Хари ще се заеме с него — отговори Инглиш. — Аз трябва да тръгвам за обяда.
— Той настоява да Ви види лично, господин Инглиш. Казва, че е много спешно и важно.
Инглиш се поколеба:
— Добре, нека влезе. Имам още десет минути. Кажи на Чък да приготви колата. — Той изключи интерфона и се обърна към Хари. — Пригответе му парите и му ги дайте, когато излезе от тук.
— Разбрано, господин Инглиш.
Хари отвори вратата и направи път на Морили да влезе.
— Идвате в неподходящ момент — каза Инглиш след излизането на Хари. — Трябва да излизам след пет минути. Какво се е случило?
— Мисля, че се налага да Ви видя — каза Морили, като се доближи. — Открихме секретарката на брат Ви. Нарича се Мери Севит.
Загорялото лице на Инглиш остана безизразно:
— Е, и? — запита той.
— Мъртва е.
Инглиш сбърчи вежди:
— Мъртва? Какво… и тя ли се е самоубила?
Морили повдигна рамене:
— Именно за това дойдох да Ви видя. Имам съмнение, че може да е и убийство.
IV
Инглиш изгледа продължително Морили, след което му посочи един стол:
— Седнете, моля. Слушам Ви.
Морили седна.
— Телефонирах тази сутрин на госпожа Инглиш, за да я попитам дали господин Инглиш е имал секретарка. Тя ми даде името и адреса на момичето. Веднага отидох там с един полицай. Апартаментът й се намира на Източния площад, номер 45.
Той спря и проницателно загледа Инглиш.
— Знам — отговори последният, разбирайки за какво става въпрос. — И аз ходих там тази сутрин. Никой не ми отвори и аз реших, че вече е заминала за работа.
Морили поклати глава в знак на съгласие.
— Точно така. Мис Хопър, която живее точно над мис Севит, ми каза, че Ви е видяла.
— Добре, продължавайте — отговори сухо Инглиш. — Какво стана после?
— Никой не отговори на нашето позвъняване. Но нещо ме зачовърка отвътре, защото имаше бутилка мляко и вестник пред вратата. Влязохме с шперц и я намерихме обесена на вратата на банята.
Инглиш взе една пура от кутията и я бутна към Морили.
— Заповядайте. И кое Ви кара да мислите, че се касае за убийство?
— На пръв поглед изглежда самоубийство — отговори Морили. — За съдебния лекар това не подлежи на съмнение. След като отнесоха тялото, аз поогледах стаята. Бях съвсем сам, господин Инглиш, когато открих онова нещо. До леглото имаше влажно петно върху килима, като че ли нещо беше прясно измито. Като го огледах по-внимателно, открих едно съвсем малко петънце. Потъркахме с бензин, за да проверя. Петното беше от кръв.
— Не претендирам, че разбирам колкото Вас, инспекторе, но не разбирам защо това Ви води на мисълта, че става въпрос за убийство.
Морили се усмихна:
— Твърде често е трудно да се различи едно добре прикрито убийство от самоубийството. Но ние в занаята много бързо успяваме да открием уликите. И това петно върху килима в случая е точно такава улика. Разбирате ли, когато откачихме трупа на момичето, аз забелязах, че от носа й е текло кръв. Но върху нощницата й нямаше петна от кръв и аз бях доста озадачен, че никъде по дрехите й нямаше и капчица кръв. И ето че намерих търсеното петънце на килима. Това означава, че тя е умряла на земята, а не обесена на вратата.
— Значи според Вас тя е била удушена върху килима.
— Точно така. Ако някой я е изненадал, преметнал й е въжето отзад през врата и го е стегнал, тя много бързо е изгубила свяст. Паднала е напред и докато убиецът я е душел, най-вероятно от носа й е потекло кръв, което обяснява петното върху килима. След като я е умъртвил, той просто я е обесил на вратата, за да създаде впечатление за самоубийство.