— Добър вечер, Жюли — чу се гласът на Хари. — Тъкмо щях да си тръгвам. Мога ли да направя нещо за Вас?
— Бих искала два билета за пиесата в събота, Хари — каза Жюли, като се насилваше да бъде спокойна. — Исках да помоля Ник да ми ги донесе, но срещата ни се отложи. Той ще се освободи чак в девет часа, а преди това аз трябва да се срещна с хората, на които съм ги обещала. Бихте ли ги занесли в клуба на Ник? Аз ще мина оттам и ще ги взема.
— Но, моля Ви, разбира се. Тъкмо си тръгвах към къщи. Ще ги сложа в един плик на Ваше име.
— Хиляди благодарности, Хари — отговори Жюли.
Тя затвори, взе припряно чантата и ръкавиците си и излезе от апартамента. Долу поръча на нощния портиер да й извика такси. Докато чакаше, запали цигара и с безпокойство забеляза, че ръцете й треперят.
— Къде желаете да отидете, госпожо? — запита портиерът, като влизаше във фоайето.
— Клуб „Атлетик“.
Портиерът отвори вратата на таксито, прихвана я през лакътя, за да й помогне при качването и даде адреса на шофьора.
Въпреки интензивното движение таксито караше бързо и когато шофьорът се канеше да завие по Западното авеню, Жюли се наведе напред и каза:
— Промених намерението си. Ако обичате, закарайте ме на Двадесет и седма улица, номер 5.
— О’кей, госпожице — отговори шофьорът, като се усмихна през рамо. — Моят старец казваше, че жените имат по-ясни идеи от мъжете именно защото често ги сменят.
Жюли се засмя:
— Вероятно е бил прав.
След двадесетина минути шофьорът намали и спря:
— Пристигнахме, госпожице.
Жюли плати и бързо пое по една стръмна тиха уличка, която извеждаше към реката. От време на време поглеждаше зад себе си, но уличката беше пуста. Изведнъж тя забави ход и се обърна.
Огледа се наляво и надясно и вдигна очи към тъмната сграда пред себе си. Като се убеди, че никой не я наблюдава, тя сви по една тясна и тъмна уличка, водеща към брега.
Спря отново, огледа се наоколо и хлътна във входната врата на една висока и тясна сграда, като се намери в мрачно фоайе. Без колебание тръгна в тъмното, като че ли мястото й беше познато.
Една врата се отвори пред нея.
— Жюли?
— Да.
Тя прекоси прага в тъмното. Лампата светна и тя се хвърли с усмивка в прегръдките на Хари Винс.
— Това е късмет, моя любов — каза той. — Бях се примирил с мисълта за една ужасна вечер. Мислех си, че ще те води на кино.
Тя го прегърна през врата и притисна лицето си към неговото.
— Сам пристигнал в последния момент — каза тя. — О, Хари, толкова дълго… Прегърни ме.
Хари я прегърна и я задържа в прегръдките си, като сърцето му биеше до пръсване.
— Имаме толкова малко време, моя любов — каза тя, като се освободи от прегръдките му, за да му се порадва. — Да не говорим. Да не губим нито миг.
— Чаках този момент с не по-малко нетърпение от теб — отбеляза Хари. — Подай ми палтото си. В другата стая съм запалил огън. Да отидем там.
Тя се освободи от палтото си и се отправи към една уютна спалня, където я посрещна приятният огън в камината. Стаята беше осветена само от големите оранжеви пламъци, чиито сенки танцуваха по стените и това й придаваше интимна обстановка.
— Не пали, Хари.
Той затвори вратата и се облегна на нея, като се любуваше на Жюли.
Както винаги беше очарован от бързината, с която се събличаше. Дръпна един цип, след това — друг и след миг стоеше пред него в ослепителната си голота и съблазнителност.
— Жюли, ти си най-красивото нещо на света — каза той с дрезгав глас.
Тя се обърна с гръб към него, коленичи пред огъня и протегна ръце към пламъците.
— Тези думи звучат убедително единствено в твоите уста, Хари.
Той се доближи, коленичи до нея, прегърна я през кръста и я привлече към себе си.
— Само тези моменти осмислят живота ми — каза той. — Като че ли Земята спира да се върти и на света сме само аз и ти.
Тя вдигна очи, прегърна го през врата, привлече главата му към себе си и впи устните си в неговите.
Часовникът на камината удари осем часа и Жюли се надигна.
— Не мърдай, моя любов — каза Хари в тъмното и я прегърна през кръста. — Имаш още един час.
— Не, само половин. Не бива да го карам да ме чака.
— Жюли, не може вечно да продължаваме така — каза Хари, като доближи лицето си до нейното. — Не можеш ли да говориш с него? Да му кажеш, че не желаеш повече да се срещате.