Леон, който беше отпил само една малка глътка, се наведе да му я напълни отново.
— Аз съм новият наемател — каза той. — Казвам се Ед Леон. Поех Агенция „Светкавица“.
Келхъм не скри удивлението си:
— Радвам се да се запознаем. Моето име е Том Келхъм. Значи Агенция „Светкавица“, а? Не сте си губили времето!
— О! Това не е нищо. Да можехте да видите майка ми как сваляше мъжете — отбеляза той небрежно. — Това си ни е в кръвта.
Той сбърчи вежди, поклати глава и продължи:
— Работите не вървят блестящо тази сутрин. Жива душа не се мярка наоколо.
— О, ще потръгне — окуражи го Келхъм, поглъщайки уискито си. — Тъй нареченият Инглиш знаеше какво прави. Яко работеше. Още не мога да разбера защо се самоуби. Очевидно неговото самоубийство ще Ви позабави работите, но няма да е задълго.
Леон извади две цигари от пакета си, търкулна едната на масата и запали другата.
— Тъкмо се питах дали не са ме изпързаляли отново. С моята мутра хората винаги ме взимат за глупак — каза той и наведе глава с мрачен вид. — Ако знаете колко кофти работи са се опитвали да ми пробутат! Мислите ли, че има хляб в „Светкавица“?
— В това съм абсолютно сигурен — отвърна Келхъм. — Направете си сам сметката. Случвало се е да има и до тридесет клиенти на ден.
— Я, никак не е зле! — отбеляза Леон, вдигайки краката си на масата. — Нали не възразявате да си кача малко кръв в главата. Ако не го направя по някое време през деня, обръщам очите. И майка ми беше същата. А и бедният ми баща също нямаше кой знае какво под черепа. Значи според Вас съм спипал добра сделка? А какви бяха хората, които посещаваха господин Инглиш?
Келхъм повдигна мощните си рамена:
— Откъде да знам? Някои идваха всяка седмица. Някои имаха вид на съвсем изпаднали, но по-голямата част имаха изискан вид.
— Бяхте ли в сградата, когато той се самоуби? — попита Леон небрежно, навеждайки се да напълни отново чашата на Келхъм.
— Разбира се — отвърна Келхъм. — И по-полека с тая работа. Това да не е биберон.
— Хайде, не ме убеждавайте, че мъжага като Вас ще се уплаши от един литър. Казаха ми, че се е самоубил между девет и десет и половина. По това време имаше ли посетители при него?
— Трима души се качиха на седмия етаж, но не знам дали отиваха при него. Защо питате?
— О! Аз винаги задавам купчина въпроси — отвърна Леон и затвори очи. — Обожавам звука на собствения си глас. Синатра да му мисли! Да можехте да видите мацките как ми падат в ръцете, когато им пошушна това-онова на ушенцето. Няма нужда и да пея, за да стане работата.
Той отвори очи и изгледа внимателно Келхъм.
— Кои бяха онези тримата?
— Двама мъже и една жена. Лично ги закарах до седмия етаж. Жената съм я виждал и друг път, но другите двама не.
— Има ли и други наематели на седмия етаж?
— Ами там се намира Осведомителната агенция. Вероятно вече сте чули телеграфните им машини? Ужасен шум! До Вашия офис е Мис Уиндзър.
— Тя с какво се занимава?
— Както сама се изразява, тя е силуетистка. Изрязва силуета Ви от хартия и го поставя в рамка. Не ми е ясно какво друго се прави при нея, но клиентите й са само мъже.
Леон се надигна със заинтересуван вид:
— Сериозно ли? И тя ми е съседка! Виж ти! Виж ти! Ще трябва да я посетя и да й демонстрирам силуета си. Може пък в замяна и тя да ми покаже нейния.
— О, тя е готино маце — отговори Келхъм, — но при нея се плаща в брой. Лично аз предпочитам проститутките по улиците, но за всеки влак си има и пътници.
— Виж ти, Вие и поговорки знаете. Да се върнем на двамата мъже и момичето. Значи те са отивали или в осведомителната агенция, или при мис Уиндзър, или при Инглиш. Така ли?
— Момичето отиваше при Инглиш. Виждал съм я и друг път.
— Как изглеждаше?
Келхъм отпи от уискито си и замислено изгледа Леон:
— Много въпроси задавате. Защо Ви интересува всичко това?
— Сега аз говоря. Пийте си пиенето и се постарайте да си го заслужите.
Келхъм повдигна рамене:
— Всъщност какво ме интересува. Тя беше със светлокестеняви коси, красива като кинозвезда и със съблазнително тяло.
— И това ако е описание! В този град има поне два милиона мацки, които изглеждат по този начин! Как беше облечена?
— Изключително изискано — отговори Келхъм, като притвори очи, за да си представи момичето. — Облечена беше в черен костюм с големи бели ревери, черно-бели ръкавици и малка черно-бяла шапка. На ръката си имаше гривна-талисман. Нали ги знаете, това е златна верижка, окичена с амулети.