— Благодаря ти, О’Брайън. Вероятно не съм разбрал правилно. Не забравяйте да ми се обадите, когато идвате насам. Довиждане.
Той затвори и сбърчи вежди, като упорито наблюдаваше килима. Не беше го излъгало чувството, че Жюли лъже, когато му разказваше тази история.
— Много ми се иска да знам каква е точно твоята история, Жюли — прошепна той.
Глава четвърта
I
Ед Леон изскочи на тротоара и махна на едно минаващо такси.
— Източна улица, номер 23-А — изрече той, отваряйки вратата. — И бързо!
— Разбрано, мой човек — отговори шофьорът, като трясна вратата.
Потеглянето беше толкова рязко, че Леон падна по гръб на пода на колата.
— Да не искаш да ми строшиш мутрата, смотаняк! — изрева той, като се наместваше на седалката.
— Като ми се каже бързо, значи бързо — отговори шофьорът и сви в една тъмна улица.
В продължение на десетина минути Леон имаше чувството, че го мачкат с преса. Когато достигна до квартала около Източната улица, шофьорът беше принуден да намали, защото уличките бяха тесни и всякакви безделници се шляеха между сергиите със зеленчуци.
— Ако толкова бързате — каза той изведнъж, — тук има една уличка, която извежда на Източната улица. Ако тръгнете по нея пеша, ще стигнете по-бързо.
— Ако беше въпросът да ходя пеша, нямаше да се возя на твоята таратайка — отговори Леон, като си спомни думите на Инглиш, че точно на тази уличка е бил премазан Хенеси. — Продължавайте и внимавайте да не сгазите някого.
— Само това ми липсваше. Гледайте ги тези какво се мотат — изръмжа шофьорът, като яростно натискаше клаксона.
Леон запали цигара. Лесно му беше на Инглиш, като му поръча да намери тъй наречената Мичел и да я заведе у тях. Но не беше чак толкова лесно да се осъществи. Момичето вероятно ще си помисли, че се опитват да я отвлекат и с виковете си ще привлече и полицията.
Леон се намръщи и се наведе напред:
— Близо ли е вече?
— Стигнахме.
— Добре, спрете на ъгъла.
Шофьорът спря и получи таксата от Леон, придружена със стабилен бакшиш.
— Ако искате, мога да Ви почакам. По тези места трудно ще намерите такси за връщане.
— Щом имате желание — отговори Леон. — Няма да се бавя. Ако ме няма до половин час, можете да тръгвате.
— Тъкмо ще отида да похапна — каза шофьорът, като излезе. — Оставям колата тук.
Източната улица имаше мизерен вид. От двете страни се издигаха огромни блокове с почернели от сажди фасади и външни стълби между ръждясалите балкони. Тротоарите бяха отрупани с кофи за боклук. Мърлявите лампи хвърляха съвсем слаба светлина.
В края на улицата Леон забеляза няколко дюкяна, чиито съмнителни витрини все още светеха и с бърза крачка се насочи към тях.
Минавайки покрай номер 27, той спря и погледна витрината. На врата имаше надпис „Джо Хенеси — Базар“. Дюкянът тънеше в мрак. Леон поклати глава и продължи.
Пред номер 23-А отново спря. В същия момент от тъмнината изплува една кола и спря до него.
— Хей, Вие! — извика някой.
Леон се обърна.
От колата някакъв човек му правеше знак.
— Знаете ли къде е номер 23-А? — попита той.
Леон приближи. Шофьорът беше в сянка, но когато се наведе да види Леон, една от лампите освети лицето му.
Леон го позна моментално. Белегът от ухото до устата, дефектът на окото и животинското му обезобразено лице не оставяха никакво съмнение. Това беше човекът, който беше заплашвал Джо Хенеси.
Леон беше безкрайно учуден, но той успяваше винаги да се владее и лицето му остана безизразно.
— Номер 23-А ли? — повтори той. — Вероятно е в другия край на улицата. Тук е номер 223.
Човекът изръмжа, направи някакъв знак на благодарност и потегли. При отдалечаването на колата Леон забеляза, че отзад седеше още един тип с нахлупена на очите шапка.
Тези двамата можеха да имат само една причина да търсят номер 23-А. Леон не се съмняваше. След като бяха затворили устата на Хенеси, сега се готвеха да сторят същото и с Мей Мичел.
Леон съжали, че не е въоръжен. Бързо се обърна, затича се към сградата и нахълта във входа. Установи, че апартаментът на Мей Мичел се намира на последния етаж. Погледна отново към края на улицата. Колата беше спряла двеста метра по-надолу и човекът с белега стоеше на тротоара, като гледаше към него.
Леон влезе в мрачния и вонящ вестибюл. Пред него се намираше някакъв праисторически асансьор за не повече от трима души.