Качи се и натисна последния бутон. Почти цяла секунда нищо не се случи. След това асансьорът потрепери, като че ли се събуди от дълбок сън и потегли нагоре с достолепна скорост.
Леон установи, че леко се е изпотил. Знаеше, че има не повече от три минути преднина пред човека с белега и неговия придружител. Щяха да са им необходими още пет, за да се изкатерят до петия етаж и през това време той трябваше да отведе момичето и да го свали с асансьора. Надяваше се, че докато се качват, онези двамата няма да забележат слизащия асансьор.
След продължително пътуване асансьорът най-сетне се добра до последния етаж. Леон отвори решетката и я остави отворена. Срещу себе си видя врата, на която имаше едновременно и звънец, и чукче. Отвътре се забелязваше светлина.
Той натисна продължително звънеца. Звънът се разнесе зад вратата. Изчака със затаен дъх и наострен слух. Никакъв отговор.
Тогава той удари с все сила четири пъти с чукчето и звукът проехтя из цялото стълбище.
Започна да се пита дали момичето не е излязло, забравяйки осветлението запалено.
Отдалечи се от вратата, наведе се през парапета и погледна надолу. Слабо осветеното фоайе беше пусто. Тогава той чу стъпки, които бързо изкачваха стълбите под него.
— Какво става? — чу той глас зад себе си.
Обърна се рязко.
На прага стоеше момиче, чиито платинено руси коси се спускаха до раменете. Носеше прозрачна, черна, найлонова пижама. Беше около двадесетгодишна с големи сини очи, чипо носле и изпъкнали скули. Леон трудно преглътна пред изгледа на тези съблазнителни форми.
— Какво става? — повтори тя, облегната на рамката, без да се смущава от голотата си. — Къщата ли гори или ти?
Приближаващите стъпки се чуваха все по-отчетливо. Двамата мъже наближаваха петия етаж. Леон нямаше време за обяснения. Колебанието му дали да изведе момичето в това облекло на улицата не трая повече от миг. Трябваше да успее да я вкара в асансьора и да тръгне надолу преди онези двамата да са се появили на площадката. Оставаха му не повече от десет секунди.
— Теб искам — протегна той ръка към нея.
Сграбчи я за китката и я дръпна, но тя се хвана за рамката на вратата и опря пети в прага.
— Ти за коя ме взимаш… За една от сабинянките ли? — изкикоти се тя.
В този миг той си даде сметка, че тя е много пияна и от изненада пусна ръката й.
— Не така буйно, малкия. Все пак сме в двадесети век…
— За Бога, има двама, които идват за теб и в момента се качват по стълбите. Единственият ти шанс да се измъкнеш е, ако тръгнеш веднага с мен — припряно изговори Леон.
— Още двама ли? Нека се качат. Влизайте всички заедно. Ще му ударим по едно.
Леон протегна ръка, за да я хване отново, но тя отскочи назад.
— Ако и другите двама са такива като теб, ще падне веселба — продължи тя, залитайки. — Влизайте всички. Ще теглим чоп.
Леон пристъпи към вратата. По лицето му се стичаше пот.
— Хей, вие там!
Край. С ъгъла на окото си той забеляза, че човекът с белега стигаше площадката. След него се движеше и съучастникът му — по-дребен на ръст и набит.
Леон се втурна в апартамента, тръшна вратата и заключи. След това спусна и двете резета в горната и долната част на вратата.
— Ако мислиш да ме пазиш само за себе си, не си познал — каза момичето. — Може и да не личи на пръв поглед, но не си падам по тези работи. Отваряй и пусни и другите.
— Изслушай ме, по дяволите — понечи да каже Леон.
— Щом ти не искаш да ги пуснеш, тогава ще им отворя аз — каза момичето и с клатушкане се насочи към вратата.
— Не се прави на глупачка — изкрещя Леон и я блъсна. — Тези двамата…
— И глупачка ме наричаш! — изкрещя момичето. — Да ми се махаш от главата!
— Ама слушай, бе…
Тя се изплъзна покрай него и преди той да й попречи, дръпна горното резе.
Силни удари проехтяха по вратата.
— Не започвай да се натискаш! — извика момичето и блъсна Леон.
— Тези двамата са тук, за да те убият, глупачко! — изрева Леон и й препречи пътя, след това я хвана за раменете и я разтърси. — Тези мъже…
Изведнъж той млъкна и изръмжа от болка. Момичето го беше заслепило за момент с шамар през очите. Беше вече успяла да дръпне и второто резе и протягаше ръка към ключа, когато Леон я сграбчи през тялото и я хвърли в един фотьойл. Спусна се към вратата и успя да спусне отново двете резета в мига, когато онези отвън започнаха да блъскат вратата с рамо.