Вратата изпращя и устоя на ударите, но Леон си даваше сметка, че това няма да е задълго.
В това време момичето успя да стане от фотьойла, спусна се към него и започна да го бие през лицето с юмруци. В крайна сметка той успя да й обездвижи ръцете пред гърдите си и й изкрещя да спре.
— Ще ме изслушаш ли, за Бога! Мъжете отвън са тези, които те шантажираха!
Тя обаче беше твърде пияна, за да схване нещо. Тогава Леон й нанесе удар с глава в брадичката и започна да я рита по пищялите. След това я взе на ръце и ругаейки тихо, я занесе в другата стая.
Това беше малка спалня с тесен креват под прозореца. Той хвърли момичето на кревата и се върна да заключи вратата.
Тя отново се хвърли отгоре му. Лицето й беше бледо, а очите й горяха от гняв.
Леон отново я хвана и я хвърли с такава сила на леглото, че ако не беше я задържал, щеше да отскочи и да падне на земята.
Замаяна от удара и със секнал дъх, за миг тя остана неподвижна. Леон се възползва от това, спусна се към тежкия гардероб срещу леглото и започна сантиметър по сантиметър да го прибутва към вратата.
— Забранявам ти да пипаш нещата ми! — изпищя момичето от кревата. — Спри, чуваш ли!
Леон изобщо не й обърна внимание. Натисна гардероба с рамо и с последни усилия го намести пред вратата. В същия миг чу, че входната врата поддаде.
Отвори гардероба, взе едно кожено палто и го хвърли на момичето.
— Бързо обличай това!
— Махай ми се от главата! — отговори момичето и хвърли палтото на земята.
Леон се приближи към нея и я вдигна насила.
— Навличай тези кожи!
Тя се опита да одере лицето му, но той хвана ръката й, изви я и я тръшна по корем на леглото. Натисна я с коляно през кръста и се опита да я облече, но тя така яростно се съпротивляваше, че беше принуден да се откаже.
Беше бесен. Всяка секунда беше скъпа. Скоро двамата отвън щяха да проникнат и в тази стая.
Той я пусна и стана. Тя скочи от леглото. От очите й изскачаха мълнии. Спусна се към него с насочени напред нокти.
Леон изтегли ръката си назад и й нанесе силен удар по челюстта, като леко извъртя юмрука си в момента на съприкосновението.
Очите й се обърнаха, коленете й омекнаха и тя се свлече в ръцете му.
Той я хвърли на леглото, омота я с палтото и се спусна да отвори прозореца. С облекчение забеляза, че евакуационните стълби бяха точно под него.
От съседната стая се чу глас:
— Измъква се през прозореца. Отвори тази врата, а аз слизам долу.
Нямаше време за колебание. Човекът с белега щеше да вземе асансьора, който беше много бавен. След това трябваше да заобиколи сградата. Риск съществуваше, но беше за предпочитане пред вероятността да го сгащят в тази стая.
Взе момичето, промуши го през прозореца и го положи на площадката. Успя да се измъкне и той, когато ударите по вратата станаха съвсем застрашителни. Погледна надолу, за да разбере къде извежда улицата, но забеляза само някаква стена, която се губеше в мрака. Погледна и нагоре, но покривът беше недостижим. Налагаше се да слиза.
Преметна момичето през рамо и потегли. С едната ръка се придържаше за ръждясалия парапет и бавно напредваше с треперещи крайници. Мей Мичел не беше от най-леките и на третата площадка беше останал без дъх. Въпреки всичко, продължи надолу, като се олюляваше, здраво стиснал парапета, с надеждата, че ще достигне до уличката, преди да се появи човекът с белега.
На последната площадка въздухът свиреше в гърдите му, коленете му се подгъваха, но той продължи и усети, че подвижната част на стълбата се спусна надолу под собствената му тежест и опря на земята.
Стигнал долу, той се опря за миг на стената, за да си поеме дъх и се огледа на двете страни. Уличката се губеше в мрака като в тунел.
Насочи се надясно тичайки и залитайки. Не беше изминал и три метра, когато рязък шум зад него го накара да се обърне.
Беше се отворила някаква врата зад него и лъч светлина освети улицата. Тогава забеляза високия и масивен силует на човека с белега, който се придвижваше бързо и безшумно.
Леон продължи бавно и безшумно, като задържаше дъха си.
Човекът с белега се спря, ослушвайки се и оглеждайки се, като се мъчеше да разбере накъде е поел Леон.
Леон напредваше сантиметър по сантиметър в тъмнината, готов всеки миг да хукне, ако човекът с белега се насочи към него.
Изведнъж се блъсна в нещо. Успя да запази равновесие, протегна ръка и срещна гладката повърхност на една тухлена стена. Намираше се в клопка. Беше избрал лошата посока и сега беше заклещен.