Корин беше объркана. Рой никога не беше й говорил за Роджър Шерман, но по всичко личеше, че този човек е много богат. Тя беше забелязала огромния Кадилак пред вратата, а и дрехите, и походката му правеха силно впечатление.
— Заповядайте в салона, ако обичате. Ще се върна след миг.
Шерман огледа салона и сбърчи нос. Забеляза бутилката коняк и чашата, и поклати глава. След това застана с ръце в джобовете до електрическата печка и спокойно изчака в продължение на четвърт час.
Най-сетне Корин се появи, все още развълнувана. Беше се гримирала и беше сложила лилавия си халат, който пазеше само за специални случаи. Без торбичките под очите и с няколко килограма по-малко тя би била силно съблазнителна.
— Извинявам се, че Ви накарах да чакате, но ми се искаше да изглеждам по-представително.
— Вие сте очарователна — отговори Шерман с усмивка. — Значи Вие сте съпругата на Рой. Често ми е говорил за Вас и за Вашата красота и сега установявам, че изобщо не е преувеличавал.
Корин твърде отдавна не беше чувала комплименти по свой адрес. За миг забрави за предателството на Рой и при спомена за прекараните щастливи дни от очите й потекоха сълзи.
— Рой никога не ми е говорил за Вас — избърса сълзите си тя. — Казвате, че сте негов приятел?
— С него сме много стари приятели. Вестта за неговата смърт ме разтърси. Имах голямото желание да дойда и по-рано, но бях на път. Не знаете колко държах на това.
— Моля Ви, да не говорим за това. Няма да мога да се съвзема след такъв удар. Какъв скандал…
— Не говорете така — каза нежно Шерман. — Рой не е виновен. Предполагам, знаете, че в дъното на цялата работа е брат му?
Корин замръзна:
— Мислите ли? Откъде знаете това?
Погледът на Шерман се плъзна по бутилката с коняк.
— Ще си позволя да Ви помоля за един малък коняк. Обичам да изпивам по една чашка по това време, но може би това противоречи на вашите принципи?
— О, не. Моля Ви, обслужете се.
Шерман си взе чаша от един скрин и я напълни с коняк. Направи се, че чак тогава забелязва празната чаша на Корин.
— Да сипя и на Вас, госпожо Инглиш?
Корин се поколеба. Не искаше този очарователен млад човек да си помисли, че започва да пие толкова отрано, но чувствуваше гърлото си толкова сухо.
— Благодаря, само една капка. Не се чувствувам добре тази сутрин.
— Много съжалявам — каза Шерман и й сипа една солидна доза.
Корин преполови чашата си, докато той само близна от своята.
— Говорехме за Ник Инглиш — каза тя. — Откъде знаете, че той е причината за смъртта на Рой?
— Рой ми го каза — отговори Шерман и ръката му се плъзна по бедрото на Корин. — О, извинете.
— Какво Ви каза той? — запита тя, без изобщо да обръща внимание, че той я беше докоснал.
— Ставаше въпрос за пари. Предполагам, че сте в течение.
— За какви пари?
— За двадесетте хиляди долара, които Ви беше оставил — отговори Шерман, като повдигна вежди. — Вашият адвокат вероятно Ви ги е дал.
Корин отвори широко сините си очи.
— Двадесет хиляди долара? Нищо не съм чувала за тях.
— Но Вие вероятно сте получили нещо? Извинявам се, че изглеждам недискретен, но аз бях най-добрият му приятел и мой дълг е да се погрижа нищо да не липсва на жена му.
— Благодаря Ви — отговори Корин и замалко не избухна в сълзи. — Не можете да си представите колко бях самотна. Сам Край е толкова мил, но е и толкова зает. А и той не е точно приятел, а само адвокат на Рой.
— Но е адвокат и на Ник Инглиш.
Корин онемя.
— Наистина ли? Не знаех. Но това няма значение, нали? Предполагам, че нищо не му е разказвал.
— Той получава парите си от Инглиш. Това не е тайна за никого. Прави само това, което Инглиш му каже.
Корин поруменя:
— Какво да правя сега? Ако знаех, нямаше да му позволя да пристъпи този праг.
— Мога ли да запитам с какви средства разполагате? — запита Шерман, като се наведе и впери поглед в нея.
— Рой ми остави застраховка. Двеста долара седмично.
— И нищо не сте чували за двадесетте хиляди долара?
— Не, за пръв път чувам за тях. Какви са тези двадесет хиляди долара?
— Предполагам, че сте в течение за госпожица Мери Севит?