— Нещо ново, Ник? — запита Край, като сядаше. — Нямам време да се задържам много. Имам работа в десет и половина.
Инглиш си взе пура, бутна кутията към Край, като погледна въпросително Леон, който повдигна рамене.
— Намерих убиеца на Рой — каза той спокойно.
— Невъзможно! — скочи Край. — Браво! Това вече е добре свършена работа!
Инглиш посочи Леон с глава:
— Макар и да няма такъв вид, но той работи бързо.
— Шерман? — запита Леон.
— Да.
Инглиш им разказа за разговора с Шерман предишната вечер.
— Четири убийства? — възкликна Край. — И си признава?
— Поне не ги отрича — уточни Инглиш.
— Боже Господи! Каква ли физиономия ще направи окръжният прокурор, като му кажа? — потри ръце Край. — Той никога не би предположил, че тези четири убийства са извършени от едно и също лице.
— Окръжният прокурор няма да научи нищо от мен — каза Инглиш. — Сам да си намери убиеца! Нямам никакво намерение да разтръбявам, че брат ми се е занимавал с шантаж. Дадох на Шерман срок до събота да напусне града.
Край изгледа Леон, чието лице изразяваше пълно безразличие.
— Но ти не можеш да направиш такова нещо, Ник! — започна Край разпалено. — Ставаш съучастник. А натопяваш и мен.
— Да работиш за мен има и отрицателни страни — усмихна се Инглиш. — Не се притеснявай, Сам. Освен мен и Леон никой друг не знае нищо.
Леон се намеси:
— Мислиш ли, че Шерман ще замине?
— Ако не го направи, ще съжалява. Аз държа всички козове. Той не е идиот. Но бих искал да се заемеш с него, Ед. Не го изпускай от очи. Ако трябва, наеми още някой, но искам да знам всяка негова стъпка, докато замине.
Леон потвърди с глава:
— Ще се заема с него.
Край беше ужасен:
— Но Вие не можете да го оставите да се измъкне с тези четири убийства.
— Вече смятай, че се е измъкнал — отговори Инглиш. — Нямам никакво доказателство, което да важи пред съда. Ако не изпълни нареждането ми, ще ги изфабрикувам, но не и преди това.
— Ник… ще изфабрикуваш доказателства? — ококори очи Край.
— Когато се наложи, ще ти обясня. Ако се опита да ме изиграе, ще отиде на електрическия стол и ние двамата с теб ще го пратим там.
— Това ще е вълнуващо занимание за вас — намеси се Леон и се обърна към Инглиш. — Какво мислиш за този Шерман?
— Имам чувството, че е луд. И опасен като гърмяща змия. Почти съм сигурен, че ще се опита да ми изиграе някой номер. А може да съм и петата му жертва. Пресъздадох писмено целия разговор между нас. Ето го.
Той подаде на Край един плик.
— Пази това, Сам. Ако нещо се случи с мен, предай го на Морили.
Край беше силно впечатлен.
— Надявам се, че не говориш сериозно!
— Шерман е убил четирима души за една седмица. Заплаших го, че ще го пратя на електрическия стол, ако не замине до събота. Ако се подчини, губи високо печелившата си организация за шантажиране. Не е възможно да се откаже без борба. Говоря сериозно, Сам. Поръчал съм на Чък да е въоръжен и да не се отделя нито за миг от мен.
— Нещо ново за човека с белега? — обезпокоено запита Леон.
— Не. Изглежда се е измъкнал. Говорих с Морили. За да не прави впечатление, че разпитвам за убийството, казах, че на времето Мей Мичел е работила за мен. Твоят шофьор не е чакал, за да го разпитват. Морили даже и не знае за съществуването му. Всичко, което знае, е, че момичето е било намушкано с нож, има един убит полицай и дебелият е лежал мъртъв на улицата. Мъчи се да разбере нещо, но засега безуспешно. Двама души са те описали твърде мъгляво. Твърдят, че са се опитали да те задържат до идването на полицията, но не са успели. Морили счита, че ти си извършил и трите убийства.
Леон въздъхна:
— Това е то да работи човек за теб, Ник. Докато Морили не ме разпознае, това не ме притеснява. Ако все пак някога ме заловят, разчитам на теб да дадеш нужните обяснения.
Инглиш се усмихна окуражително:
— Няма начин да те разпознаят. И двамата са казали, че си красив. Морили да не е гений?
— Какво съм виновен, че физиономията ми плаши хората — намръщи се Леон. — Понякога и сам се плаша от нея.
Край измърмори нетърпеливо:
— Трябва да тръгвам, Ник. Имаш ли друго да ми казваш?
— Ненаситник! — възмути се Леон. — Не Ви ли стигат четири убийства за една сутрин?
— Не, това е нищо — отговори Инглиш. — Но бъди готов, Сам. При най-малка грешка от страна на Шерман го искам на електрическия стол.