Инглиш повдигна рамене.
— Няма основание за следствие. Оставете го да прави каквото иска, но ако не може да докаже това, което разпространява, ще го съдя за клевета.
— И аз това му казах. Побесня. Но все пак, Ник, ако има нещо вярно в това, което се говори, трябва да бъдеш предпазлив.
— Я не говорете глупости — пресече го Инглиш с надменен тон. — Няма защо да вземам предпазни мерки. Негова работа е да докаже, че Рой е бил шантажист, а това той не може да направи.
Бомон изглеждаше облекчен:
— Радвам се да го чуя. Нали не ме баламосвате, Ник?
— Разбира се, че не. Той нищо не може да докаже, както й окръжният прокурор.
— А момичето? Секретарката на Рой?
— И това сме оправили. Нито вестниците, нито окръжният прокурор направиха връзка между нея и Рой. Морили оправи работата. Съвестно си заработи онези пет хиляди долара. Моля Ви, не се притеснявайте толкова.
— Лесно е да се каже — отговори Бомон кисело, — но аз все пак трябва да мисля за положението си. Я виж ти, говорим за вълка… Ето го и самият Рийз.
Инглиш повдигна очи.
На прага стоеше набит около шестдесетгодишен мъж, който разговаряше с красиво момиче, наметнало пелерина от визон върху черна вечерна рокля.
— Питам се дали той й е купил тази пелерина или тя я е взела под наем? — процеди през зъби Инглиш. — Това е Лола Вегас. Танцуваше в „Златната ябълка“ преди да я изхвърля. Не можеше да види мъж, включително и от персонала, и да не му се хвърли на врата.
— За Бога, не говорете толкова високо — прошепна Бомон.
Рийз се приближи до бара, намери си място, максимално отдалечено от Инглиш, и едва забележимо им кимна.
Инглиш му отговори и помаха на Лола, която, преди да му обърне гръб му хвърли яростен поглед.
— Когато се хвърли да преследва богатите клиенти, реших, че й е време да се изявява другаде. Изглежда още не ми го е простила.
Бомон побърза да смени темата. Беше изминал почти половин час откакто говореха за изборите, когато Инглиш забеляза Корин Инглиш на входа. Носеше бяла вечерна рокля, която вероятно й беше останала от предишни по-добри времена. Косата й не беше съвсем чиста, а лицето й беше зачервено. Хората вече започваха да я оглеждат.
— Ето и жената на Рой — каза Инглиш. — За последен път идвам в този ресторант. Тук започна да се събира цялата измет на града.
Бомон се обърна към входа и се вцепени:
— Но, за Бога, тя е мъртвопияна.
— Наистина е пияна и идва към нас.
Инглиш избута стола си назад и стана, за да посрещне Корин, която приближаваше с несигурна походка.
— Добър вечер, Корин — поздрави той с усмивка. — Ако сте сама, защо не се присъедините към нас?
— Добър вечер, боклук такъв — отговори тя с пронизителен глас. — По-добре да седна в клетката с тигрите, отколкото на една маса с Вас.
Разговорите в бара затихнаха и всички очи се впериха в Инглиш, който продължаваше да се усмихва.
— Щом така го възприемате, Корин, аз оттеглям предложението си — каза той и се върна на масата си.
— Не си отивайте — продължи Корин с пискливия си глас. — Имам да Ви казвам много неща.
Зад бара се появи мъж в смокинг. Той погледна Инглиш и прошепна нещо на бармана.
Инглиш не се и опита да й отговори. Изглеждаше невъзмутим като епископ, който пие чая си в дома на някоя вдовица.
— Не се нервирайте, Корин — каза любезно той. — Не мислите ли, че ще е по-добре да се приберете вкъщи?
— Твоята курва е в леглото с Хари Винс — повиши глас тя. — Вече два месеца спят заедно, нещастен глупако! Всеки път, когато си зает, тя търчи при него. И в момента тя е с него в леглото.
Посетителите в бара следяха сцената с широко отворени очи и не пропускаха нито дума. Човекът в смокинга се доближи тихо до Инглиш.
— Да я изхвърля ли, господин Инглиш? — запита той, без да движи устните си.
— Не се безпокойте — отговори невъзмутимо Инглиш. — Аз ще се оправя с нея. Хайде, Корин. Ще Ви изпратя до Вас. По пътя ще ми разкажете всичко това.
Корин пребледня и отстъпи крачка назад. Беше очаквала бурна реакция от страна на Инглиш, но невъзмутимото му спокойствие я обезоръжаваше.
— Не вярвате ли? — изкрещя тя. — Казах ви, че Жюли Клер спи с Вашия най-доверен служител!
— И какво лошо има в това? — запита с усмивка Инглиш. — Това не засяга нито мен, нито Вас, Корин.
Рийз се надигна от стола, но после отново седна.
— Господи! — възмути се Лола с висок и ясен глас. — Това е направо отвратително.