— Елате, Корин. Да си тръгваме — хвана я под ръка Инглиш.
— И на Вас Ви е все едно? — изстена тя и се опита да се освободи.
— Но разбира се — продължи Инглиш с тон, с който се успокоява дете. — И Вие, както и аз, много добре знаете, че това е измишльотина. Хайде. Хората ни гледат.
Той я повлече към вратата.
— Нечувано! — извика един от клиентите. — Кой ги пуска тези пияни жени да влизат тук?
Корин се разплака. Отмъщението, което си беше представяла толкова атрактивно, й се изплъзваше между пръстите като пясък. Със своето спокойствие и добронамерено отношение Инглиш спечели хората на своя страна. Всички си мислеха, че тя прави сцена, без да си дава сметка какво точно казва.
Направи последен опит да обърне нещата в своя полза:
— Но това е вярно! — изкрещя тя и се опита да се освободи. — И освен това Вие убихте брат си. От мен пък откраднахте двадесет хиляди долара. Пуснете ме!
Някакъв човек започна да се смее и Корин си даде сметка, че се е провалила.
Инглиш я водеше към салона. Тя го следваше с треперещи колене. Като стигнаха в салона човекът със смокинга, който се движеше зад тях, запита:
— Да й дам ли нещо да пийне, господин Инглиш?
— В никакъв случай, Луис, но бих желал да я придружите до дома й. Бихте ли извикали едно такси?
— Разбира се, господин Инглиш.
Облегната на Инглиш, Корин продължаваше да плаче. Той я хвана за раменете.
— Успокойте се. Сега ще се приберете вкъщи и ще поспите. Знам какво изпитвате.
— Не знаете — изстена Корин. — Исках да Ви причиня болка. Исках да Ви накарам да страдате, както Вие ме накарахте да страдам.
— И защо мислите, че не сте успяла? — запита Инглиш и повдигна брадичката й. — Истина ли е това, което ми казахте?
Корин извърна очи.
— Истина ли е? — настоя той.
Тя потвърди.
— Добре, сега вече сме квит. Не трябваше да Ви заплашвам, че ще предам на пресата писмата на Рой. Разбира се, че нямаше да го направя, но трябваше да си послужа с тази заплаха.
Луис се върна.
— Таксито, господин Инглиш.
— Бихте ли я придружили? — помоли Инглиш. — Бъдете мил с нея.
— Разбира се, господин Инглиш.
Луис хвана Корин за ръката.
— Да тръгваме, скъпа госпожо.
Корин гледаше Инглиш с широко отворени очи.
— Но Вие даже не ми се сърдите! — започна тя с несигурен глас. — Какъв сте всъщност Вие… светец?
— О, не. Все пак Вие, Корин, сте част от семейството.
Той проследи с поглед как Луис й помогна да се качи в таксито. Лицето му беше леко пребледняло, но все така спокойно.
Отиде на гардероба, взе си шапката и пардесюто, и излезе на улицата.
Мъж с лице, прорязано от тънък бял белег, чакаше в една от телефонните кабини в салона. Той проследи Инглиш, който спря едно такси. Вдигна слушалката и набра номер.
IV
В осем часа без десет минути Роджър Шерман загаси осветлението в спалнята си и се насочи към прозореца, гледащ към улицата.
Беше нахлупил шапката над очите си и вдигнал яката на шлифера.
Отмести леко едната щора и погледна към улицата. Дъждът, стичащ се по стъклото, го затрудняваше да вижда добре. От седмия етаж улицата изглеждаше тясна, а паркиралите автомобили имаха вид на играчки.
Шерман погледна към входната врата на отсрещната сграда. Забеляза силуета на някакъв човек под свода, чието полускрито под шапката лице можеше да се открие само по огънчето на цигарата.
Шерман поклати глава, притвори щората, върна се в дневната и запали всички лампи. Прекоси стаята, като се насочи към кухнята и отново застана до прозореца, без да пали осветлението. Отново отмести едната щора, за да огледа малката уличка, минаваща зад неговия блок. Забеляза друг човек, изправен под едно дърво и отново поклати глава.
Очевидно беше, че Инглиш иска да е в течение на всички негови действия. От обяд Шерман беше усетил, че го следят, и при това майсторски. Напразно беше опитвал да им се изплъзне. Двамината си разбираха от занаята и даже не си даваха труда да се крият. Единствената им цел беше да не го изпускат от поглед.
И в момента те следяха двата входа на сградата, а за да успее планът му тази вечер, трябваше да се отърве от тях.
Върна се в дневната и пусна радиото. Извади от джоба си чифт изключително фини копринени ръкавици, които прилепнаха към китката му като втора кожа.