Выбрать главу

Лицето й помръкна:

— Никога! Това няма да се повтори. Не знам какво ме беше прихванало. Не искам повече да Ви виждам… Вас и Вашите загубени идеи.

— Идеята беше отлична — отпи от чашата си Шерман. — Разкажете ми какво се случи.

— В никакъв случай! Беше ужасно — отвърна Корин и се разплака. — Не трябваше да Ви слушам. Те… те се подиграха с мен.

— Кои те? — запита Шерман, като я следеше внимателно.

— Не знам. Всички. Не ми повярваха. А той постъпи толкова хитро. Всички разбраха, че съм пияна.

— Кои всички?

— Хората, които бяха в бара — отговори Корин пискливо. — Даже ме нарекоха „пияница“.

— Значи сте казали на Инглиш, че спят заедно?

— Разбира се! Нали това ми бяхте препоръчали да направя? Но той изобщо не се развълнува. Отговори ми, че това не засяга нито мен, нито него. След това помоли един от персонала на клуба да ме придружи до вкъщи. Ето Ви я блестящата идея!

Шерман поклати доволно глава. Беше разбрал каквото го интересуваше. Корин беше изиграла ролята си пред свидетели. Той изпразни чашата и избърса тънките си устни с кърпичката.

— Може би ще Ви се иска да узнаете, че след вашето заминаване Инглиш отиде у Хари Винс. Там намери Хари и Жюли в ситуация, която може да се нарече компрометираща. Той застреля Хари, а след това и Жюли. Полицията е вече там и предполагам, че вече са арестували Инглиш за убийство.

— Убил ги е? — повтори пресипнало Корин.

— Точно така — потвърди Шерман и извади дъвка от джоба си. — Продължавате ли да твърдите, че идеята ми е била глупава?

— Искате да кажете… че ги е убил?

— Да, уби ги.

— Не Ви вярвам.

— Няма значение. Утре ще го прочетете във вестниците.

— Вие откъде знаете? Като Ви слуша, човек би казал, че сте били там.

— Бях наблизо — усмихна се Шерман. — Бих казал, че малко или повече съм присъствувал на случилото се.

Корин стана:

— Не исках да ги убива! Исках само да му причиня болка.

— И Вие му причинихте болка. Даже постигнахте повече: Вие го унищожихте. Електрическият стол не му мърда.

— Но аз не искам да го унищожавам! — изстена Корин. — Беше толкова мил с мен. Той… каза ми, че съм част от семейството.

— Ах, колко трогателно — изсмя се Шерман. — И въпреки че Ви счита за част от семейството, това не му попречи да Ви задигне двадесет хиляди долара.

Корин го изгледа със свити юмруци:

— Сигурна съм, че Рой никога не е имал толкова пари. Как можах да Ви повярвам? Вие сте виновен. Идеята беше Ваша. Искали сте да му скроите гаден номер и си послужихте с мен.

— Много смела ставате изведнъж — каза Шерман с усмивка. — Даже и да е така, какво можете да направите?

— Ще отида в полицията! Това, което направих, е отвратително. Ако им разкажа какво се случи, може и да не го закачат.

— Бих се учудил! Ще успеете да станете само още повече за посмешище. Не бъдете глупава, Корин. Единственото, което можете да направите сега, е да си мълчите.

— Ще я видим тази работа! — отговори Корин яростно. — Ще отида при лейтенант Морили. Той ще ми каже как да постъпя.

Шерман повдигна рамене:

— Щом сте решили, аз, разбира се, не мога да ви попреча. Но ще направите най-добре да не се бъркате в тази работа.

— Длъжна съм да се забъркам. Ще бъда разпитвана като свидетел. Ще ми задават най-различни въпроси и не си мислете, че няма да разкажа и за Вас. Ще им разкажа, че идеята произтича от Вас.

Шерман поклати глава. Изглежда беше очаквал такава реакция. С ръце в джобовете и с безразличен поглед той се заразхожда из стаята, като неспирно дъвчеше дъвката си.

— Наистина се страхувам, че ще им го кажете — спря той пред прозореца.

Протегна ръка към един шнур от червена коприна, придържащ пердетата и машинално провери здравината му.

— Колко интересно. От седмици не успявам да си намеря точно такъв цвят.

Той откачи шнура от куката, която го придържаше към стената и се доближи до лампата, за да го разгледа.

— Тия номера не минават — каза кисело Корин. — Не се опитвайте да смените темата. Ето сега веднага ще се обадя на лейтенант Морили.

— Не се опитвам да сменя темата.

Шнурът висеше между пръстите му като червена змия.

— Много бих желал да си спомните откъде сте го купили.

— Не си спомням — отговори Корин и вдигна слушалката — И освен това престанете да пипате. Не обичам да ми се пипат нещата.