— Е, щом не си спомняте, толкова по-зле. Жалко — каза Шерман, като я следеше с все по-вледеняващ поглед.
Корин се беше навела над телефонния указател на масичката. Шерман я доближи отзад. Шнурът между пръстите му беше приел формата на примка.
Изведнъж проехтя звънецът на входната врата и той замръзна на мястото си. Изненадана, Корин вдигна очи. В огледалото над камината забеляза отражението на Шерман. Той беше точно зад нея с ръце във въздуха, а шнурът се люлееше точно над главата й.
В миг тя разбра какви са намеренията му. Без да се обръща, тя отстъпи встрани и успя да промълви:
— Ще отворя.
Преди да успее да я спре, тя се втурна с треперещи крака към вратата, отвори я и връхлетя в хола.
Опита се да отвори входната врата. Коленете вече не я държаха. Забеляза, че резето е пуснато и го дръпна яростно.
На прага стоеше високо младо момиче с кестеняви очи и подгизнал от дъжда шлифер.
— Госпожа Инглиш?
Корин кимна. Въздухът излизаше със свистене между устните й. Трепереше силно и едвам се държеше на краката си.
— Казвам се Лоиз Маршъл и съм секретарката на господин Инглиш. Мога ли да вляза?
— О, да — изхриптя Корин — да, влезте!
Влизайки, Лоиз я изгледа изпитателно:
— Какво става тук? Изглеждате ужасена.
— Ужасена? — простена Корин. — Аз умирам от страх. Там има един човек…
В този миг се появи Шерман. В ръката си държеше пистолет калибър 38, полицейски образец. Насочи се към Лоиз и се усмихна.
— Заповядайте, госпожице Маршъл — любезно я покани той. — Не Ви очаквах, но бъдете добре дошла.
Корин я докосна с треперещата си ръка:
— Аз… мисля, че той искаше да ме удуши.
След тези думи се свлече в безсъзнание на земята.
III
— Това е всичко — завърши Инглиш. — Какво ще кажеш?
Край извади кърпичката си и избърса обляното си в пот чело.
— Лошо, Ник — отговори той със сподавен глас.
— Няма що, добър евфемизъм! — провикна се Леон от фотьойла си. — Лошо, казвате. Много по-ужасно, драги мой. Това е катастрофа.
— Ти не се справи със задачата, Ед — каза сухо Инглиш. — Казах ти да следиш този подлец. Бях те предупредил, че ще се опита да ми изиграе някой номер.
— Не се нервирай — отговори Леон. — Следихме го. Наех двама при Блейк, а те си разбират от работата. На Краун Корт има само два изхода и двата са охранявани. Аз бях в твоя апартамент и всеки половин час подслушвах на вратата му. Той си беше вкъщи и радиото свиреше.
— Но той е убил Жюли и Хари!
— Сигурен ли си, че не се е излъгала?
— Абсолютно. Описанието, което ми даде, съвпада напълно с Шерман.
Край се намеси:
— Там ли е в момента?
— Там трябва да е. Когато госпожица Маршъл ми се обади, оставих Бърт и Харун на постовете им. Ако Шерман е излязъл, те ще го знаят.
Инглиш се отправи към телефона, набра номера на Шерман, изчака известно време и затвори.
— Не отговаря.
— Това не доказва, че го няма — каза Леон.
— Остава ни само едно — намеси се Край. — Идвате с мен в полицията и ще разкажем всичко на комисаря.
Инглиш се усмихна саркастично:
— Може да бъдеш сигурен, че ще е очарован. Също и Рийз! А кметът? Нима си въобразяваш, че ще ми повярват? По никой начин!
— Прав е — взе думата Леон. — Не трябва да се предава.
— Напротив, трябва да го направи на всяка цена! — изрева Край и се обърна към Инглиш. — Не разбираш ли? Това е единственият ти шанс да се отървеш!
Инглиш поклати глава:
— Ако ме спипат, нямам никакви шансове да се измъкна, Сам. Имам твърде много врагове.
— Но това е абсурдно! — избухна Край. — Ако избягаш, подписваш смъртната си присъда! Остави ме да те защитавам, Ник. Гарантирам ти, че това ще бъде епоха в историята на юриспруденцията.
— Като седне на електрическия стол — намеси се Леон — изобщо няма да се интересува от историята на юриспруденцията. Не се бъркайте в това, Край. Вие, адвокатите, все искате да се изправите пред някой съд. Борбата ще водим ние, но не в съдебната зала. Ако не постигнем нищо, тогава ще дойде и вашият ред.
— Отлично — потвърди Инглиш.
— Но не разбираш ли? — извика Край и удари с юмрук по масата. — Ако сега изчезнеш, ми връзваш ръцете и краката при евентуалната бъдеща защита.
— Чуй го — вметна Ед саркастично. — Затънал до шията, а още приказва.