— Затваряй си устата! — изрева Край яростно. — Знам какво говоря. Ник, изслушай ме. Идваш с мен в полицията и ме оставяш да говоря аз. Повтарям ти, това е единственият ти шанс.
— В никакъв случай — отговори Инглиш. — Ако успея да спипам Шерман, ще изтръгна от него признания, дори ако трябва да го кълцам на парченца!
— Това е вече приказка — зарадва се Леон. — Аз ще ти го намеря, а ти ще го кълцаш.
Край си скубеше косите от отчаяние.
— Не го слушай, Ник. Той е луд. За Бога, послушай мен. Аз съм най-добрият адвокат в областта и ти казвам да не се криеш. Мислиш ли, че щях да те посъветвам да се предадеш, ако не бях убеден, че това е най-добрият начин да се отървеш?
Инглиш се засмя:
— Успокой се, Сам. Съветът ти действително е резонен, но не забравяй в какво положение се намирам. Имам твърде много врагове. Рийз само търси удобен случай, за да ме унищожи. Ако отида в затвора, с Бомон е свършено, а това е пределно ясно на окръжния прокурор. Невъзможно е, Сам. Даже и ти не би могъл да спечелиш това дело. Имам само една възможност: да намеря Шерман и да го принудя да си признае.
Сам се приготви да възрази, но успя да се овладее и започна да обикаля в кръг. Беше бледен, а погледът му гореше.
— Знам в какво положение си — каза накрая той, — но въпреки всичко те съветвам да се предадеш. Остави на мен грижата да те защитавам. В противен случай си загубен. Даже и да намериш Шерман, дори и да го признае, това с нищо няма да ти помогне. Пред съда ще отрече всичко и тогава какво ще правиш? Тезата е, че ти си невинна жертва на предварително нагласена измама. Като тръгнем от това, известно е, че невинният не бяга. Остави ме да убедя съдебните заседатели, че си невинен.
— Това няма да е достатъчно. Съжалявам, Сам, но съм принуден да се скрия. Заедно с Ед ще открием Шерман и ще се заемем с него.
Край дълго гледа Инглиш и накрая повдигна рамене:
— Добре, но не забравяй, че съм те предупредил. На процеса ще направя всичко, което е по силите ми, но ти отказваш да улесниш задачата ми.
— Бихте ли ми услужили с носната си кърпичка? — вметна Леон. — Чувствувам, че ще се разплача.
— Предупредил съм те — продължи Край, без да обръща внимание на заяждането. — След това взе пардесюто и шапката си: — Ако имаш нужда от мен, Ник, знаеш къде да ме намериш. Желая ти успех.
Инглиш се приближи и му стисна ръката:
— Не се нервирай, Сам. Досега винаги съм се справял и считам, че това е единствено правилният начин на действие.
— Ще видим. Къде смяташ да се скриеш? Не можеш да излезеш оттук, без да бъдеш разпознат. В този град всички те познават.
— Не се безпокой за мен, ще се оправя. Довиждане, Сам. Ще се видим на процеса.
След заминаването на Край Инглиш си наля чаша уиски и отпи. Лицето му беше бледо и напрегнато.
— Знаеш ли, Ед, той има право — заразхожда се той из стаята. — Ако не намерим Шерман, загубен съм.
— Ще го намерим и ще го накараме да проговори.
Инглиш погледна към часовника над камината.
— Нямаше да е лошо Лоиз да побърза — каза той и отново седна. — Вече четиридесет и пет минути откак е тръгнала.
Леон протегна дългите си крака към огъня.
— Къде отиде?
— Да търси Корин. Не го казах на Край, но имам чувството, че тя работи за Шерман. Ако се срещна с нея, вероятно ще я накарам да си признае. Може да ни е много полезна за разобличаването на Шерман. Ако Корин свидетелствува на процеса, Шерман няма да е очарован.
— Да се надяваме, че и той няма да стигне до същото заключение — каза небрежно Леон, докато вадеше пакет цигари от джоба си.
Инглиш се вдигна и се вцепени:
— Какво каза?
Изненадан от реакцията на Инглиш, Леон вдигна очи:
— Казах, че се надявам Шерман да не си даде сметка, че можем да използуваме Корин като свидетел срещу него. В противен случай свършено е с бедното момиче.
Инглиш стана. Изразът на лицето му накара Леон да напусне фотьойла си.
— Какво ти става? — попита той.
— Сигурно съм полудял! — извика Инглиш. — Оставих Лоиз да отиде…
— Е, и? Какво те притеснява?
— Ами ако Шерман е там? Ако попадне на него?
— Какво те кара да мислиш, че е там? Не се вълнувай толкова. Има голяма вероятност да…
— Малко е вероятно! — пресече го Инглиш. — Не трябваше да я оставям да тръгне. Онзи е маниак-убиец. Отивам да видя какво се е случило с Лоиз.
— Стоп, за минута! — заповяда Леон. — Няма да мърдаш оттук. Забрави ли, че ченгетата те издирват? Да не си въобразяваш, че ще стигнеш далеч? Аз ще отида. Освен това е възможно Лоиз да се прибере преди моето завръщане.