Леон избърса лицето си с кърпичка. По всичко личеше, че Шерман вероятно е отвлякъл Лоиз. Поколеба се за миг какво да предприеме и реши като начало да провери дали Лоиз не беше се прибрала вкъщи. В крайна сметка тревогата можеше да се окаже фалшива.
Намери телефона на Лоиз в указателя и го набра.
Изчака търпеливо, слушайки сигналите на апарата. Накрая се чу прещракване и един мъжки глас запита:
— Кой е?
Леон изтръпна. Това не беше гласът на Инглиш.
— Уестсайд 57794 ли е? — предпазливо попита той.
— Да. Кой се обажда?
Леон вече беше сигурен, че това не е Инглиш.
— Бих желал да говоря с госпожица Маршъл.
— Не е вкъщи. Кой се обажда?
— А Вие кой сте и какво търсите у госпожица Маршъл, след като нея я няма вкъщи? — запита Леон с пресипнал глас.
— Тук е лейтенант Морили от Криминалния отдел — изкрещя гласът. — Стига шеги. Кой сте вие?
Леон усети тръпка по целия си гръб. „Морили! Успял ли е Инглиш да избяга?“
Той побърза да затвори.
IV
Притеснен, с ръце в джобовете Ник Инглиш се разхождаше напред-назад. Погледът му не се откъсваше от часовника на камината. Минаваше вече повече от час от излизането на Лоиз и четвърт час откакто Леон тръгна да я търси.
Инглиш пресметна, че на Леон са му необходими двадесет минути, за да стигне до булевард „Лоурънс“. Даже и да не намери Лоиз там, това не означаваше непременно, че е изпаднала в беда. Може просто да си е отишла преди идването на Леон.
„Каква непредпазливост, каква несъобразителност от моя страна, че я оставих да тръгне!“ — помисли си яростно той. Трябваше да си даде сметка каква опасност представлява Корин за Шерман.
Изведнъж спря, за да се полюбува на стаята. Точно така си беше представял дома на Лоиз: приятно мебелиран, уютен, весел и гостоприемен. Само да не й се случеше нещо…
Чак сега, с известно учудване, си даде сметка до каква степен е привързан към нея. Сега, когато Жюли беше вече мъртва, той си даде сметка какво представлява Лоиз за него. Жюли го привличаше чисто физически. Просто една кукла, с която да се забавлява и с която да спи. А Лоиз беше работила заедно с него в продължение на пет трудни години и той знаеше, че успехът до голяма степен се дължи на нейната преданост и доверието, което й имаше.
Само да не й се случеше нещо!
С нервна крачка отиде до прозореца и открехна пердетата, за да огледа наводнената от дъжда улица. Изчака известно време с надеждата, че ще се появи Лоиз.
Когато се канеше да пусне пердето, забеляза фаровете на една кола, която се движеше бързо по улицата. Наведе се напред с надеждата, че Лоиз се връща.
Колата спря пред къщата. Инглиш забеляза червената лампа на покрива и черните и бели квадрати на каросерията, и бързо пусна пердето.
Полицията!
Бяха ли предупредени за присъствието му или просто проверяваха? Прекоси бързо стаята, грабна шапката и пардесюто си, и се насочи към хола.
Там спря и свъси вежди.
Той нямаше представа дали сградата има сервизен изход, а даже и да имаше, той вероятно беше охраняван.
Поколеба се, хвърли дрехите си на един фотьойл и се върна в салона.
Щом го бяха хванали, хванат да е. Не му приличаше да хукне да се спасява като някой джебчия, заловен на местопрестъплението.
Спря пред камината с ръце на гърба и зачака.
Минутите минаваха. Започваше вече да се надява, че тревогата е била фалшива, когато проехтя звънецът на вратата.
Вдигна слушалката на телефона и набра номера на Край. Почти мигновено отговори самият Край:
— Сам? Тук е Ник — изрече Инглиш бързо и тихо. — Ти спечели. В момента звънят на вратата.
— Нищо не казвай — извика Край. — Ще бъда в управлението преди теб. Аз ще се оправям, Ник. И нито думичка! Къде е Леон?
— Не е тук. Дръж връзка с него, Сам. Сега ще трябва да разчитам на вас двамата.
— Разчитай на нас — каза Край. — Сега си затваряй устата и остави всичко на мен.
— Отличен съвет — отговори Инглиш с горчивина и чу, че отново се звъни. — Стават нетърпеливи. Ще се видим в управлението.
Той остави слушалката.
След това отиде да отвори вратата.
С ръка в джоба на сакото си на прага стоеше Морили. Слабото му лице беше бледо, а погледът му — загрижен.
— Добър вечер, инспекторе — поздрави спокойно Инглиш. — Не Ви очаквах. Какво желаете?