— Мога ли да вляза, господин Инглиш?
— Сам ли сте?
— Има още един с мен, но той е долу.
— Влезте — покани го Инглиш и се отмести.
Морили влезе в хола, затвори вратата и направи знак на Инглиш да отиде в салона. Инглиш мина напред, насочи се към камината и се обърна към Морили.
— Сам съм — осведоми го Инглиш. — Госпожица Маршъл излезе.
Морили погали тънкия си мустак с нокът.
— Има ли смисъл да Ви казвам за какво съм тук, господин Инглиш?
Инглиш се усмихна:
— От години съм се отказал да отгатвам каквото и да е. Бихте ли ми казали все пак?
— Обвинен сте в убийството на Жюли Клер и Хари Винс — отговори Морили и извърна очи.
— Много съм изненадан, че сте поели този случай, инспекторе. Мислех, че сте на моя страна.
— Винаги съм на Ваша страна — отговори Морили. — Именно затова съм дошъл. Помислих си, че за Вас е най-добре именно аз да Ви арестувам.
— Какво означава това?
— Няма да сте първият застрелян за оказване на съпротива при арестуването — поясни Морили. — Твърде много високопоставени личности ще са очаровани да се отърват от Вас, господин Инглиш.
— В това число и комисарят.
Морили направи жест на съмнение:
— Не знам, но реших да Ви направя услуга, като се заема лично с тази работа. Много е сериозно, господин Инглиш. Например за окръжния прокурор работата е в кърпа вързана.
Инглиш не отговори.
— Ходили сте у Винс, нали? — запита Морили.
— Край ме посъветва да не говоря — отговори Инглиш небрежно. — Навремето е взел много пари от мен и сега предпочитам да следвам съветите му, инспекторе.
— Добре — отново погали мустака си Морили. — Но ще Ви бъде много трудно да се измъкнете.
— Не искам да ви карам да чакате повече. Тръгваме ли?
В този момент иззвъня телефонът. Инглиш се готвеше да вдигне слушалката, но Морили го изпревари.
Инглиш го наблюдаваше внимателно с напрегнато лице.
— Кой е? — запита Морили сухо.
Изслуша отговора и каза:
— Не е вкъщи. Кой се обажда?
Инглиш усети ледена тръпка по гръбнака си. Това вероятно е Ед, който търси Лоиз. Следователно не я е намерил у Корин.
— Тук е лейтенант Морили от Криминалния отдел. Стига шеги. Кой сте Вие?
Като чу, че другият затвори, Морили изруга и започна да чука по вилката.
— Госпожице? Тук е лейтенант Морили от полицията. Откъде беше това обаждане?
След кратка пауза проговори отново:
— Благодаря. Свържете ме с префектурата, ако обичате.
След нова пауза каза:
— Бейкър? Тук е Морили. С най-голямата възможна скорост изпрати кола на булевард „Лоурънс“ номер 25. Струва ми се, че нещо се е случило там. Като получиш рапорта, обади ми се на Уестсайд 57794.
— Това е адресът на снаха ми — намеси се Инглиш. — Какво ви кара да мислите, че нещо й се е случило?
Морили го изгледа изпитателно:
— Защо не вдига телефона? И каква прави Леон там?
Инглиш свъси вежди:
— Леон? Там?
— Познах го по гласа. Не съм чак толкова глупав. Снаха Ви е обременителен свидетел срещу Вас. Ако й се случи нещо, комисарят ще бъде много огорчен.
— Защо мислите, че може да й се случи нещо? Сега какво, ще тръгваме или ще чакаме?
— Ще чакаме — заразхожда се Морили из стаята, като от време на време хвърляше бегли погледи на Инглиш.
Инглиш седна. Устата му беше пресъхнала и сърцето биеше силно. Така поне щеше да знае дали се е случило нещо у Корин. Сипа си малко уиски:
— Искате ли, лейтенанте?
Морили поклати глава.
Чакаха. Стрелките на часовника като че ли не помръдваха.
Накрая телефонът иззвъня и Морили отговори:
— Да, Морили е на телефона. Това вече е лошо. Хванали ли са Леон? Да го търсят. Беше там преди десет минути. Искам го. Да, ще дойда, когато мога. Кажи на Джеймисън да се заеме с този случай. Дочуване.
Той тръшна слушалката върху вилката.
Инглиш се вцепени. По изражението на Морили личеше, че се е случило нещо лошо.
— Открили са снаха Ви обесена — обяви той позеленял от гняв. — Да кажете нещо за това? Случайно да сте изпратили Леон да й запуши устата?
— Мъртва ли е? — попита Инглиш и стана.
— Убита! Обесена, както и Мери Севит, но този път вече няма да Ви прикривам! — извика Морили злобно.
— А къде е Лоиз? — питаше се със свито сърце Инглиш. — Непременно трябва да я намеря! Десет хиляди долара стигат ли, лейтенанте? — запита той спокойно, като го наблюдаваше проницателно.