— Не си правете илюзии — отговори Морили свадливо. — Свърши се с Вашите подаяния! От утре сутринта нито една банка няма да приема чековете Ви. Комисарят не е забравил, че Вашата сила е в парите. И взе мерки. Този път с Вас е свършено. Няма защо да ми размахвате под носа доларите, които вече нямате. Хайде, следвайте ме!
— Имам пари в бюрото си. Не се правете на глупак! Никой не знае, че съм тук. Дайте ми шанс и ще получите десет хиляди долара.
— Канцеларията Ви вече се охранявана. Комисарят е помислил за всичко — отговори Морили със злобна усмивка. — Вече нямате и петак. Хайде!
Инглиш вдигна рамене. Беше решен да не се остави да го затворят, докато Лоиз е в опасност. Насочи се небрежно към Морили, но изглежда нещо в поведението му предупреди полицая, който бързо извади пистолета си.
— Леко! Не правете глупости, Инглиш, защото ще стрелям. Минете отпред и ако се опитате да бягате, ще Ви застрелям.
Инглиш се засмя:
— Не правете театър, лейтенанте. Даже и да успея да избягам, къде ще се скрия? Предпочитам да се защитавам на процеса.
— Да вървим и бъдете разумен!
Слязоха пеша.
Долу чакаше набит и червендалест детектив, дъвчещ клечка за зъби. Погледна Инглиш и се обърна към Морили:
— Да тръгваме. Като затворим този, имаме още едно убийство.
— По дяволите — каза с отвращение детективът. — А аз исках да ходя на мач тази вечер.
— Ще можеш да си го върнеш — отговори Морили. — Побързай!
Детективът излезе на улицата и се мушна зад волана на паркираната кола.
Инглиш го последва, а след него и Морили. Докато сядаше, Морили заби дулото на пистолета си в ребрата му.
— Ако вдигате врява, ще Ви надупча — каза свирепо той.
Инглиш се засмя:
— Твърде малко уважение демонстрирате за човек, който ми е задължен.
— Стига! Тръгвай, Нанкин! И дай газ!
Колата потегли и се насочи към центъра, като избягваше оживените улици. Инглиш чувствуваше пистолета на Морили в ребрата си. Въпреки че външно беше спокоен, отвътре вреше. Шансовете му да избяга бяха минимални и оставаше да се надява само на Леон.
Когато колата пое по Блекстоун бридж, Инглиш възкликна:
— Но това не е пътят за управлението. Какво Ви прихваща?
Морили се усмихна:
— Имаме да свършим една работа. Не се нервирайте. Нали не бързате да стигнем?
— Но все пак ще пристигнем — захили се Нанкин.
Инглиш се облегна на седалката. Трябваше по-рано да си даде сметка, че инспекторът не би посмял да го заведе жив. Даваше си сметка, че Инглиш знае твърде много за него. И на първо място — онези пет хиляди долара.
Освен това, ликвидирайки Инглиш, Морили не само щеше да се предпази, но и щеше да направи много ценна услуга на достатъчно високопоставени личности. Това беше прост и чист метод да се сложи край на такъв неудобен случай.
Инглиш погледна пистолета на Морили. Той продължаваше да е насочен срещу него и пръстът на Морили беше на спусъка. Безсмислено беше да опитва каквото и да било в колата. Оставаше му да се опита да избяга при слизането.
Движеха се по протежение на реката. Дъждът барабанеше по покрива.
Брегът беше пуст. Инглиш си помисли, че мястото е отлично избрано за разчистване на сметките. Куршум и после — в реката.
— Спри, Нанкин — сухо разпореди Морили.
Нанкин намали и спря пред един хангар.
— Излизайте! — обърна се Морили към Инглиш.
Инглиш го погледна право в очите.
— Какво значи това? Официална екзекуция ли?
Морили го мушна с пистолета в ребрата:
— Хайде, вън. Нямам желание да ми изпоцапате седалките.
Инглиш отвори вратата. Нанкин изскочи от колата и се спусна към него с пистолет в ръката. Докато Морили слизаше на свой ред, той го държеше на прицел.
— Не е разумно от Ваша страна да го правите пред свидетел — забеляза спокойно Инглиш. — Ако ме ликвидирате, той може да Ви шантажира после.
Нанкин започна да се смее:
— Ние с лейтенанта работим заедно, драги. Не се безпокойте за нас.
Морили вдигна пистолета си и го насочи към Инглиш:
— Това е краят Ви, Инглиш. Изобщо не държа да се разприказвате. Идете до стената.
Инглиш напрегна мускули. Беше твърде далеч от реката, за да скочи и твърде далеч от Морили, за да го нападне. Беше на косъм от смъртта и го знаеше. Учуди се, че не изпитва страх. Съжаляваше единствено, че няма да може да си отмъсти на Шерман.