Отстъпи крачка назад.
— Хвърлете оръжието! — проехтя глас иззад колата. — И бързо, че ще ви пръсна черепите.
Нанкин побърза да изпълни тази заповед. Морили се обърна към колата с изкривени от ярост уста.
Проехтя изстрел. Морили се завъртя, изпусна оръжието и се хвана за ръката.
Иззад колата се появи Чък Ийгън.
— Помислих си, че ще е добре да Ви придружа, шефе — закачливо каза той. — Човек не трябва да има доверие на тези простаци.
Инглиш се наведе за пистолета на Морили и изрита този на Нанкин в реката.
— Трябваше ли да чакаш до последния момент, Чък? — запита той с язвителна усмивка.
— По-добре късно, отколкото никога — отговори очарователно Чък. — Какво ще правим с тази измет?
— Искам да ме оставят на спокойствие за няколко часа, Чък. Какво предлагаш?
— Лесна работа! — отговори Чък, приближи се до Нанкин и му нанесе силен удар по главата с дръжката на пистолета.
Нанкин се срина по корем на земята, а Морили отстъпи крачка назад.
— Не мърдайте — каза Инглиш. — И без това имам голямо желание да Ви тегля куршума.
Морили кипеше:
— Ще ми платите!
Ник го удари по брадата и той се свлече на колене. Вторият удар го просна на мокрия бетон.
— Остани с тях, Чък. Скрий ги някъде. Нужни са ми час-два спокойствие.
— Да не мислите да тръгнете сам? — обезпокои се Чък.
— Остани с тях, Чък — натърти Инглиш. — Това е заповед.
След това се качи на полицейската кола и седна зад волана.
Докато палеше мотора, той се наведе през прозореца:
— Още веднъж благодаря, Чък! Няма да те забравя в завещанието си.
След това се обърна и се понесе с бясна скорост към града.
V
Лоиз отвори очи и отново ги присви с мъчителна гримаса, заслепена от светлината на една крушка, висяща от тавана. Остра болка пронизваше черепа й.
Остана дълго време неподвижна. Съзнанието й бавно изплуваше от мъглата. Къде ли се намираше? Спомни си как Корин беше припаднала и тя се беше навела над нея. В този момент беше чула изсвистяване над главата си и после — нищо.
Изглежда се намираше в корабна каюта. Стаята беше облицована с ламперия и мебелирана луксозно. Лоиз лежеше на едно легло и побърза да провери дали е облечена. Бяха й свалили само шлифера, шапката и обувките.
Надигна се бавно и направи гримаса от болката, пулсираща в слепоочията й.
— Съвземате ли се вече? — чу до себе си мъжки глас, който я стресна.
Тя погледна наляво. В един фотьойл до вратата на каютата седеше висок мъж с бял белег през лицето, чието ляво око беше леко кривогледо. Между тънките му устни висеше цигара, а дясната му китка беше превързана.
— Хубав удар си получила — продължи той, като я разглеждаше от глава до пети. — Вече повече от час си в безсъзнание.
Виждайки израза на очите му, тя инстинктивно протегна ръка, за да скрие коленете си с полата.
— По-кротко! — каза отново човекът с белега и извади от джоба си пакет цигари. — Това не са първите крака, които виждам, а очевидно няма да са и последните.
— Къде съм? — попита Лоиз неуверено.
— На яхтата на Шерман. Той ще дойде всеки момент. Иска да говори с теб.
— А Вие кой сте? — изправи се на лакти Лоиз.
— Казвам се Пен — широко се усмихна той. — Работя с Шерман. Затова съм тук. Други въпроси?
— Защо ме е докарал тук?
— Казах ти, че иска да говори с теб. Между нас казано, малката, мисля, че не ти остава много да живееш. Толкова бързо действува, че не успявам да броя труповете. Тази вечер вече очисти Корин. Похабява хубавите момичета, но какво да се прави. Ти знаеше ли, че й е извил врата?
Лоиз усети, че й се повдига.
— Ако си мила с мен — продължи Пен, вперил в нея дясното си око — може да го накарам да промени намеренията си. Какво ще кажеш?
— Ако ме доближите, ще крещя — отговори яростно Лоиз.
Пен поклати глава и събори пепелта от цигарата на земята.
— Когато Шерман напусне кораба, можеш да си викаш, колкото искаш. На девет километра наоколо няма жива душа, освен Шерман. Щом искаш да се правиш на лоша, нямам нищо против. Няма да се откажа от малко боричкане.
Лоиз не отговори. Огледа се наоколо, каютата имаше само една врата, а Пен седеше пред нея.