Пен наклони глава встрани и стана.
— Ето го. И без щуротии, малката. Става лош, като го ядосат.
Той отмести фотьойла и вратата се отвори пред Шерман. Застанал на прага с ръце в джобовете и вечната си дъвка в устата, той гледаше Лоиз.
— Излез! — обърна се той към Пен.
Високият тип побърза да изчезне и затвори вратата зад себе си.
— Съжалявам, че Ви ударих, госпожице Маршъл — каза той любезно. — Но дойдохте в неподходящ момент. А защо изобщо дойдохте?
— Защо ме докарахте тук? — попита Лоиз, като седна на ръба на леглото.
— Отговорете на въпроса ми — вече заплашително каза Шерман. — Ако се опъвате, ще извикам Пен да се занимае с Вас. Защо отидохте при Корин?
Лоиз се поколеба. Студените му безизразни очи я ужасяваха, но беше твърдо решена да не му казва, че е ходила, за да я убеди да свидетелствува срещу него.
— Чух за скандала, който била направила в „Сребърната кула“ — отговори тя спокойно. — Исках да разбера дали господин Инглиш се е погрижил да я изпрати до вкъщи.
Шерман я изгледа, без да може да разбере дали лъже или не.
— Не знаете ли къде е господин Инглиш?
Тя поклати глава.
— Сигурна ли сте?
Тя отново поклати глава.
— Предполагам знаете, че е убил Жюли Клер и любовника й и че полицията го издирва?
— Разбрах, че са били убити, но съм убедена, че господин Инглиш няма нищо общо с това.
Шерман се усмихна:
— Не се и съмнявам, след като сте влюбена в него. Трябваше да го очаквам.
Лоиз не отговори.
— Влюбена сте в него, нали?
— Това засяга ли Ви?
— Може би — отговори Шерман, гледайки я замечтано. — Полицията още не го е заловила и когато човек като Инглиш се разхожда на свобода, той може да бъде опасен. Трябва да го хванат колкото се може по-бързо или в противен случай ще трябва да се намеся.
— Най-добре ще направите да ме пуснете да си вървя — заяви твърдо Лоиз. — Похищението е тежко престъпление.
Шерман се усмихна.
— Убийството също. Но аз нямам намерение да Ви убивам веднага. Ще почакам до утре сутринта. Ако дотогава Инглиш не бъде заловен, ще се наложи аз да го намеря и тогава Вие ще сте ми от полза. Не мисля, че ще имам трудности, когато разбере, че Вие сте в ръцете ми. Ще бъде принуден да преговаря, а после, разбира се, ще се самоубие като брат си. Ще го намерят мъртъв с пистолет в ръка. Малко по-късно ще ви намерят удавена и ще си помислят, че причината за смъртта Ви е същата като на Мери Севит: не сте могли да преживеете смъртта на любимия си. Това е много ефикасен метод и не виждам причина да не го повторя.
— Сигурно сте луд — заключи Лоиз. — Нормален човек не може нито да мисли, нито да действува като Вас.
Шерман повдигна рамене:
— Дали съм луд? Може би. И какво от това? Защо хората се ужасяват от мисълта, че могат да ги сметнат за луди? На мен ми е все едно. Начинът на действие на моя мозък напълно ме задоволява. Освен това лудостта е просто въпрос на гледна точка. Вие претендирате, че умът Ви е наред. Е добре, я се вижте в какво положение сте. А аз не съм в това положение. Тъй наречения от Вас нормален човек ще отстъпи пред убийството и затова убийството е единственият изход за мен. Аз не отстъпвам пред убийството и от това Вие заключавате, че съм луд. Безразлично ми е дали съм луд или не. В действителност майка ми беше луда или поне другите твърдяха, че е такава, но това беше най-интелигентната жена, която някога съм срещал. Вкараха я в лудницата, където умря. Ако беше убила баща ми, както я посъветвах, нямаше да отиде в лудницата. Тя отстъпи пред убийството. Никога не забравих този урок.
Той кръстоса крака:
— Любопитно, убийството прилича на снежна топка. Нямаше да съм в това положение, ако онзи мерзавец не се беше опитал да ме изпързаля. Не трябваше да го карам да работи за мен. Преди да го наема организацията ми беше стабилна. А сега трябва много да внимавам, за да не се разпадне. Тя ми носи двеста и петдесет хиляди долара годишно и няма да се откажа от тях без борба. Убих Рой Инглиш в изблик на гняв. Много по-просто щеше да е да го изхвърля и да сложа друг на неговото място, но бях толкова бесен, когато разбрах, че ме краде, че го убих. И снежната топка се затъркаля. Мери Севит трябваше да изчезне. Знаеше за мен, колкото и Рой, и като разбереше за смъртта му, щеше да се разприказва. След това се оказа, че онзи глупак Хенеси има много дълъг език и се наложи да го елиминирам. Също и Мей Мичел. Но този път господин Инглиш, този така интелигентен човек, ме разкри. И му дойде лошата идея да ме заплашва. В началото имах намерение чисто и просто да го убия. Но после разбрах, че ще е по-лесно, а и по-забавно да го оставя сам да се провали. Организирах да бъде предупреден за връзката на любовницата му с Хари Винс. Тъй като не бях сигурен, че ще ги убие, направих го сам. Тогава се появихте Вие и аз си дадох сметка, че Корин Инглиш също може да бъде опасна. Следователно трябва да я премахна. Както виждате, аз съм искрен с Вас. Убийството представлява за мен вдъхновяващ сюжет. Скоро ще Ви убия, а след това — и Инглиш. Бих могъл да спра дотук, но остава Леон. Той знае твърде много и вероятно ще трябва да го премахна. Едно-единствено убийство влече след себе си цяла поредица. Интересно, нали?