Луиз го наблюдаваше ужасена.
— Инглиш ме безпокои — продължи Шерман. — Той е като бик — напада, без много да му мисли и ако не го спра навреме, може да ми причини неприятности.
— Той действително ще Ви причини неприятности — отговори Лоиз, — но не си въобразявайте, че ще се трогне от съдбата ми. Той е безмилостен. За него аз съм нищо, така че не се мъчете да ме използувате за примамка, просто няма да успеете. Той наистина ще се бие с Вас, но на място и във време, избрани от него.
Шерман се разсмя:
— Хайде де! — каза той и стана. — Инглиш си пада малко рицар. Твърде много филми е гледал. Той ще атакува, даже и наистина да не държи на Вас. Ще чакам до утре сутринта и ако полицията все още не го е заловила, ще приготвя капана си. Той ще дойде. А в това време Вие ще останете тук. Не можете да избягате, тъй като сме на десет мили навътре в морето. Ще дойда да Ви видя отново утре сутринта.
Шерман отвори вратата и направи знак на Пен да се приближи:
— Пази я! — каза му сухо. — Ще се върна утре сутринта в десет часа.
Пен се усмихна:
— Ще бъде тук.
— От твоя полза е — завърши Шерман и се отдалечи по тесния коридор.
Пен се облегна на вратата с лоша усмивка ни устата. Дълго остана неподвижен с наклонена встрани глина. Двамата чуха мотора на потеглящата лодка. Пен беше все още облегнат на вратата. Лоиз го следеше, сърцето й биеше до пръсване, ледените й ръце стискаха коленете.
Продължиха да се наблюдават докато престана да се чува шумът от мотора. Тогава Пен влезе в каютата и затвори вратата. Завъртя ключа и го пусна в джоба си.
Глава седма
I
Карайки бавно колата си, Ед Леон мина пред къщата на Лоиз. Отваряше си очите на четири, но никъде наоколо не се виждаше полицейска кола и прозорците на Лоиз бяха тъмни.
Спря на ъгъла и се върна пеша до къщата. Дали са успели да арестуват Инглиш — питаше се той — или е успял да се отскубне от Морили? Сам Край вероятно беше в течение. Върна се при колата, потегли и отиде до една закусвалня, за да телефонира на Край. Докато набираше номера, погледна часовника си. Беше десет без двадесет. Линията даваше заето. Той затвори с припрян жест и запали цигара.
В този миг си спомни за Глория Уиндзор. Тя вероятно знаеше къде се крие Шерман. Реши, че трябва да я посети и отново набра номера на Край.
Отговори Елен Край.
— На телефона е Ед Леон. Сам там ли е?
— Току-що излезе. Ако е важно, мога да го извикам. В момента изкарва колата от гаража. Отива в полицейското управление. Знаете ли, че Ник е бил арестуван?
— Да, бихте ли го извикали, госпожо Край? Много е важно.
— Един момент.
Леон се облегна на стената на кабината. Ако не се действува решително, с Ник е свършено — мислеше си намръщен той.
— Ало! — чу се гласа на Край. — Вие ли сте, Леон?
— Да. Значи са хванали Ник?
— Обади ми се преди малко. Полицията беше на вратата. Тръгвам към управлението. О, за Бога! Защо не се предаде веднага, както го посъветвах. Сега ще ми е страшно трудно да го измъкна оттам.
— Не се нервирайте толкова — отговори сухо Леон. — Лоиз е изчезнала. Изглежда Шерман я е отвлякъл. Корин Инглиш е била убита!
— Какво казвате? — изкрещя Край.
— Лоиз е отишла при Корин. Ник мислеше, че Шерман и Корин са комбина. Лоиз е трябвало да я заведе при Инглиш, който искал да говори с нея. Тъй като Лоиз дълго не се връщаше, аз отидох да проверя какво става. Намерих Корин удушена и нито следа от Лоиз. Но тя определено е ходила там, тъй като намерих кърпичката й. Трябва да я намеря Край. Кажете на Инглиш, че ще отида да поразпитам онази мацка Уиндзор. Тя може би знае нещо. Това е единственият ни шанс. Кажете на Ник да не се безпокои. Ще намеря Лоиз, дори това да ми струва кожата.