— Искаше да ме изнасили. Успях да се отскубна и го ударих с една бутилка по главата. Мисля… че го убих.
Инглиш забеляза, че тя едва сдържаше сълзите си и я прегърна през рамото.
— Не се тревожете. Ще Ви отведа оттук.
Той се обърна към Кер:
— Я огледайте какво е положението там.
Кер влезе в кабината и след минута се върна с искрящо от задоволство лице:
— Страхотно сте го халосали, госпожице — каза той с възхищение — но не е мъртъв. Вероятно му е счупен черепът, но ще се оправи.
Лоиз се притисна към Инглиш:
— Страх ме беше, че е мъртъв, но беше толкова отвратителен…
— Елате — каза Инглиш. — Ще Ви заведа у Вас.
— Не, чакайте — хвана го тя за ръката. — Много е важно, Ник. В тази каюта има нещо, което трябва да вземем със себе си.
— Добре. Ей сега.
След това се обърна към Кер.
— Ще можете ли да завлечете този тип до лодката? Много ми е необходим.
— Разбира се — отговори Кер. — Оставете на мен.
Инглиш последва Лоиз в съседната каюта.
— Ето какво намерих, Ник — показа един квадратен, кожен куфар тя. — Това е магнетофон. Вероятно Пен е имал намерение да шантажира Шерман. На ролките са записани различни разговори между Пен и Шерман и един от разговорите Ви оправдава напълно. Шерман ми говореше и Пен вероятно е пуснал магнетофона. Слушайте!
Тя отвори куфара и завъртя ключа. Ролките със записа се завъртяха и гласът на Шерман проехтя в каютата:
„Любопитно, убийството прилича на снежна топка. Нямаше да съм в това положение, ако онзи мерзавец не се беше опитал да ме изпързаля. Не трябваше да го карам да работи за мен. Преди да го наема, организацията ми беше стабилна. А сега трябва да внимавам, за да не се разпадне. Тя ми носи двеста и петдесет хиляди долара годишно и няма да се откажа от тях без борба. Убих Рой Инглиш в изблик на гняв. Много по-просто щеше да е да го изхвърля…“
Един до друг те слушаха металическия и безизразен глас на Шерман и когато той каза „… погрижих се да бъде известен за връзката на любовницата му с Хари Винс. Тъй като не бях сигурен, че ще ги убие, наложи се да го направя аз…“, Инглиш прегърна Лоиз през раменете и я притисна към себе си.
— Това е! Този път съм спасен!
— Да си тръгваме, Ник — каза Лоиз, като изключи магнетофона — Бих искала да видя какви физиономии ще направят ченгетата, като им занесем това.
Изведнъж Инглиш погледна зад нея.
— Не си спомням да съм затварял тази врата — каза той и натисна дръжката.
Той натисна, разтърси вратата и отстъпи назад.
— Интересно! Заключена е!
— О, Ник! — каза панически Лоиз. — Мислиш ли, че се е върнал?
— Не! — отговори Инглиш и насили дръжката. — Хей, Кер!
Отворете вратата! Затворени сме!
— Ник! Сложете ръка на стената. Струва ми се, че моторът работи.
Инглиш усети лека вибрация по стената.
— Права сте. Вероятно Кер е решил да закара кораба на сушата.
— Това не е Кер… Това е Шерман! Сигурна съм.
Инглиш се спусна към прозорчето и погледна навън. Успя да забележи лодката, която се отдалечаваше в мрака.
— Прерязал е въжето, с което беше вързана лодката — обърна се той към Лоиз. — Права сте. Шерман е на борда.
След това отново отиде и разтърси вратата.
Вибрациите ставаха по-силни, като че ли яхтата набираше скорост. На свой ред Лоиз погледна през прозореца и забеляза пенещата се около борда вода.
— Отива в открито море. Какво ще правим, Ник?
Инглиш изучаваше вратата.
— Тази проклета врата се отваря отвън. Никога няма да успеем да разбием ключалката. Въпреки всичко трябва да излезем оттук. Лоиз. Ех, ако бях въоръжен…
— Масата! Можем да я използваме като таран.
— Това е идея. Да опитаме. Ще я хванем от двете страни.
Откачиха масата и я занесоха до вратата.
— Едно, две, три!
След два удара с масата една от дъските на вратата поддаде.
— Още веднъж, Лоиз! Мисля, че ще успеем.
Единият ъгъл на масата изкърти част от дъската.
— Отлично! — зарадва се Инглиш.
Той доизкърти дъската с ритник, провря ръката си и отключи. Вратата се отвори.
— Слушайте, Лоиз, Вие ще останете тук или по-добре затворете се в другата каюта. Вземете и магнетофона. Пазете го като очите си. Аз отивам на разузнаване.
— Не, моля Ви, Ник, не ме изоставяйте! Ами ако Ви се случи нещо…