— И побързай да отидеш при нея — заключи Инглиш, преди да затвори.
По време на този разговор Морили се опитваше да се прави, че не го забелязва, гледайки през прозореца. След като Инглиш затвори, той се обърна.
— Ако Край знаеше, че има възможност да намеря секретарката на брат Ви, ако разбира се е имал такава, бих могъл да я разпитам, без да безпокоим госпожа Инглиш.
— За какво да я разпиташ? — запита Инглиш с безизразен глас.
Морили изглеждаше притеснен:
— Исках само да проверя дали наистина е бил закъсал с парите и да разбера каква причина може да е имал, за да се самоубие.
— Не се безпокойте за секретарката му — отбеляза Инглиш. — Ще изпратя Край да провери. Той ще предостави на следователя всички сведения, от които има нужда.
Морили се поколеба за миг, след което се съгласи:
— Както желаете, господин Инглиш.
V
Чък Ийгън спря Кадилака пред една внушителна сграда, извисяваща се над реката.
Слезе от колата и отвори задната врата.
— Искам да разбера дали брат ми е имал секретарка — каза Инглиш, слизайки от колата. — Утре сутринта ще минеш през офиса му и ще питаш портиера. Трябва ми адреса на момичето. Не по-късно от девет часа ще минеш от тук. Ще идем да я видим, преди да е тръгнала за работа.
— Разбрано, шефе. Ще се заема с това. Мога ли да направя нещо друго за вас?
Инглиш се усмихна:
— Не. Отивай да спиш и утре да си точен.
Той влезе в сградата, направи знак с глава на нощния портиер, който застана мирно, като го забеляза и се отправи към асансьора, който го отведе на шестнадесетия етаж, където беше наел обширен апартамент за Жюли.
Пред вратата той бръкна за ключа и погледът му се спря на визитната й картичка: Госпожица Жюли Клер.
Той отвори и влезе в малкия хол. Докато оставяше пардесюто и шапката си на един фотьойл, отсрещната врата се отвори и на прага се появи млада жена.
Тя беше висока, с широки рамене и тесен ханш, с дълги и красиви крака. Сребристите й коси бяха събрани над главата. Зелените й очи блестяха. Тя беше облечена с маслиненозелен халат, препасан с червен ширит, а на краката си беше обула червени пантофи с висок ток.
Като й се любуваше, Инглиш помисли, че тя е коренно различна от Корин. Беше много по-красива и лицето й, излъчващо достойнство, му изглеждаше много по-привлекателно от лицето на която и да е друга жена. Даже и в този късен час, гримът й представляваше шедьовър на изтънчеността и добрия вкус.
— Закъсняваш, Ник — обърна се тя към него с усмивка. — Бях започнала да се питам дали въобще ще дойдеш.
Той се доближи до нея, прегърна я през кръста и я целуна по бузата.
— Съжалявам, Жюли — отвърна той, — но ме задържаха.
— Значи Джой спечели — продължи тя, вдигайки очи към него. — Вероятно си доволен?
— Не ми се вярва да си слушала прякото предаване на мача — каза той, повеждайки я към дневната.
В камината гореше буен огън, а светлината от абажурите придаваше на стаята интимна и уютна обстановка.
— Не, но слушах новините.
— В това отношение съвсем бихте си подхождали с Хари — каза той, разполагайки се в един от фотьойлите и привличайки младата жена върху коленете си.
Тя го прегърна през врата и допря лицето си до неговото.
— Представяш ли си, даже не дойде на мача, въпреки, че той свърши цялата работа, работейки като дявол цяла седмица. Съвсем прилича по характер на теб.
— За мен боксът е отвратителен — отвърна тя с гримаса. — Хари е прав, че не е отишъл.
Той се любуваше на приятното пламтене на въглищата и галеше бедрото на Жюли през коприната на пижамата й.
— Може и да е отвратителен, но носи големи печалби. А твоят номер мина ли добре?
Тя повдигна безразлично рамене:
— Мисля, че да. Публиката изглеждаше доволна. Не пях особено добре, но мисля, че никой не го забеляза.
— Имаш нужда от почивка. Мисля, че ще мога да се освободя следващия месец. Бихме могли да прескочим до Флорида.
— Ще видим.
Той я изгледа продължително:
— Мислех, че това ще ти достави удоволствие, Жюли.
— Не знам. Не ми се иска толкова бързо да напускам клуба. Разкажи ми за мача, Ник.
— Искам да ти кажа нещо друго. Помниш ли Рой?
Той почувствува как тя изтръпна.
— Разбира се. Защо питаш?
— Този идиот преди малко се самоуби.
Тя се опита да стане, но той я задържа на коленете си.