— Защо решихте, че е необходимо да интервюирате господин Къртли, без да имате доказателства срещу него? — попита Мареняс.
— Решихме да му дадем шанса да ни предостави алиби.
— И той успя ли да направи това?
— Както предполагам знаете, той ни предостави алиби за времето, в което е било извършено престъплението.
— Това го изважда от списъка на заподозрените, не съм ли права?
— Освен ако алибито не се окаже скалъпено — усмихна се Брако. — Но ако показанията му са верни, можем да приемем, че не е заподозрян в убийството на Джанис Дърбин — увери я Брако, след което свали крака от бюрото си и продължи: — Слушайте, Шийла, съжалявам, но трябва да прекъсна нашия разговор всеки момент. Разследването ни продължава — това е единственото, което мога да ви кажа в момента. Съжалявам, че не мога да ви бъда от полза.
— А убийството на Мат Люис?
— Не съм запознат със случая — отвърна Брако. — Това убийство се разследва от мои колеги.
— Все пак сте попитал къде е бил Роу в момента, когато престъплението е било извършено, нали така?
— Госпожо Мареняс, при всяко убийство на служител на закона ние хвърляме мрежите си много нашироко.
— Отново, обаче, нямате доказателства, които да уличават Роу по някакъв начин, нали?
— И двете разследвания продължават, госпожо Мареняс, и още не сме елиминирали никого от списъка със заподозрените.
Веднага щом приключи разговорът с Мареняс, Брако се замисли дали да не звънне на Глицки. Лейтенантът още не беше елиминирал никого от своя списък на заподозрените в убийството на Джанис Дърбин, най-малкото Роу Къртли. Нещо повече — Глицки и Арни Бекър бяха готови да заложат главите си, че именно Роу я е убил. И докато младата надежда на семейство Къртли очевидно имаше пръст в смъртта на Мат Люис или поне така личеше от разпита, случаят със смъртта на мисис Дърбин вече не изглеждаше толкова прост. Роу бе предоставил алиби; нещо повече — беше го направил доброволно, уверено и без присъщата си арогантност. Имаше и четирима свидетели, готови да потвърдят думите му. Разбира се, не можеше да се разчита изцяло на показанията на Клиф и Тереза, нита на другите двама, които Роу беше споменал — Езтли и онази домашна прислужница, Линда. Но това алиби, макар и под въпрос, все пак навеждаше младия инспектор на мисълта, че може би някой друг е убил Джанис.
— Земята вика Брако — чу се весел басов глас.
Дарел вдигна очи от бюрото, посрещайки погледа на своя началник.
— Здравей, Ейб — каза той, отмествайки с ръка купчината непопълнени документи, която се бе натрупала на бюрото му.
— Трябва и аз да се науча на този трик — засмя се Глицки. — И на мен ми се иска да мога да спя с отворени очи.
— Не спях, а размишлявах — отвърна Брако.
— Добре тогава — потупа го по рамото Глицки. — Размишлението е една от дейностите, които одобрявам. И за какво си се замислил толкова?
— Шийла Мареняс се отби преди малко. Току-що приключих едно доста досадно интервю.
— Надявам се, че не си й казал твърде много.
— Казах само, че двете разследвания продължават и още нямаме основен заподозрян по нито едно от тях.
— И тя повярва ли ти?
— Според мен не я беше грижа особено какво й казвам. Мисля, че ще напише статията си по начина, по който си е наумила, какъвто и да е той.
— И така, кажи ми за какво размишляваше преди малко.
— Свърших това, което ми поръча, шефе, и ми се струва все по-вероятно, че алибито на Роу за Джанис Дърбин е истинско.
— Щом така смяташ…
— Роу каза, че има четирима свидетели, готови да потвърдят думите му.
— Да, знам — родителите му и двама от прислугата — каза Глицки язвително, след което погледна своя подчинен с известно съмнение.
— Не споря, Ейб — усмихна се Брако. — Просто казвам…
— Все пак интересни наблюдения — каза Глицки и се облегна на бюрото, след което присви очи. — Любопитни неща ми казваш, Дарел. Ще ги имам предвид.
— Има още нещо — добави Брако, сключвайки ръце пред себе си на бюрото.
— Слушам.
— Ръката на Роу, шефе. По време на срещата още беше гипсирана.
— Е? Какво толкова странно има в това?
— Ами следното. Ти сам ми каза вчера, че Джанис Дърбин е била удушена, и то с голи ръце. Няма следи от колан, въже или нещо от сорта. Нали така? — с тези думи Брако погледна своя началник в очите, следейки неговата реакция.