Едва ли трябваше да се изказва по-ясно — всяко ченге, което се занимаваше с разследването на убийства, знаеше колко трудно е да удушиш човек с голи ръце, дори и без гипс. Жертвите винаги се бореха, и то продължително. Самата мисъл, че някой би могъл да извърши подобно нещо с една ръка бе абсурдна. Разбира се, това все пак беше възможно, но се искаше голяма разлика в силите на убиеца и жертвата му.
От промяната, която настъпи в лицето на лейтенанта, Брако разбра, че се е изразил достатъчно ясно. Той продължи:
— Страут откри ли някакви признаци, че е била съборена на земята преди да я удушат? Някакви прорезни рани, охлузвания по главата?
— Трябва да проверя, за да сме сигурни — отвърна Глицки. — Но, ако не ме лъже паметта, не спомена да е имало. А това е Страут, нали се сещаш? Ако имаше нещо, щеше да каже.
Брако се облегна назад, видимо доволен.
— Интересна картинка — усмихна се той. — Представи си само! Роу Къртли е в онази къща и души Джанис с една ръка, без да я е съборил на земята, без да я е удрял по главата. А тя рита, блъска… Вероятно е викала. И при все това знаем, че притежава огнестрелно оръжие, ако приемем, че именно той е застрелял Мат Люис по-късно същия ден. Любопитно, не мислиш ли?
25.
Въпреки че не издаде смущението си пред Брако, Глицки беше по-объркан и по-разколебан в себе си, отколкото му харесваше. Машинално се разхождаше по коридорите на третия етаж на Съдебната палата, където обикновено срещаше Трея, за да прекарат по няколко минути заедно в разгара на работния ден. Днес, обаче, това очевидно не беше в кръга на възможностите — усещаше пустотата от отсъствието й все по-осезаемо. Той се спря пред стъклената врата на кабинета й. Помещението беше празно — явно Фаръл още не бе успял да я замени. От съседния офис се чуваше гласът на главния прокурор. Глицки подмина вратата на Трея и надникна в отворения офис на Фаръл; Уес седеше на едно от диванчетата вътре и говореше с някого по стационарния си телефон.
— Не — тъкмо казваше той. — В момента не можем да ви дадем повече информация… Съжалявам, не коментирам.
Глицки почука по касата на вратата. Фаръл му даде знак да изчака, след което махна към телефона с отвращение и се обърна отново към слушалката:
— Сигурен съм, че е така, но на този етап не можем да ви кажем повече… Да, разбирам, че трябва да направите това, което ви се налага… Но да, в момента още няма резултати… Не можем да ви кажем повече. Най-добре е просто да изчакаме и да видим как ще се наредят нещата… Съжалявам, имам неотложна среща и трябва да ви оставям, а и нямам какво повече да ви кажа. Да. Благодаря ви… Приятен и на вас.
С тези думи Фаръл хлопна слушалката, показа среден пръст на телефона и се обърна към Глицки, който тъкмо се чудеше кой стол да избере.
— Някой малоумник се е изпуснал пред пресата, че скоро смятаме да повдигнем нови обвинения срещу Роу. Това, ако още не си се досетил, беше Мареняс.
— Днес е доста заета — намръщи се Глицки. — Само преди половин час е дошла да тормози мойто момче Брако, но не го е питала за новите обвинения, а за разследването. Бог знае какво е намислила.
— Е, сигурно е говорила и с още някой — въздъхна Фаръл. — Понеже мен ме разпитваше за предстоящото предварително изслушване. Дори от някого беше научила, че възнамеряваме да обединим трите дела за убийства в едно, за да покрием изискванията за „особени обстоятелства“ и да искаме отмяна на гаранцията…
Глицки се разходи до масата за четене, която Фаръл ползваше за бюро и почука два пъти по повърхността й. Той помълча малко, след което се обърна към Уес.
— Нямам идея кой би могъл да ни издаде. Не мисля, че е Чоморо. На срещата снощи ми се стори леко особен, но според мен не е пионка на Клиф Къртли. Въпреки че не ни подписа разрешителното за обиск, останах с впечатление, че е на наша страна.
Фаръл кимна в знак на съгласие.
— Спомни си, обаче, кой тъкмо излизаше от кабинета му.
— Барето.
— Това е правилният отговор, Ейб — усмихна се Фаръл. — Печелиш сто долара награда.
— Мислиш, че е звъннал на нея ли? На Мареняс?
— Да, но няма значение кой на кого е позвънил. Има куп други възможности. Не е изключено да е някой страничен човек. Някой от администраторите, някой пристав… Няма нужда да почваме ново разследване, Ейб — смигна Фаръл.
— Лошото е, че тя е чула и възнамерява да си отпечата статията. Няма съмнение, че и Роу и Денарди вече знаят и са подготвени.