Металната врата на склада се отвори и голямото помещение бързо започна да се пълни. В тълпата беше и Лупе, обграден от три дебеловрати горили. Той се насочи към една широка странична врата и я отключи; вратата, както Роу вече знаеше, водеше към арената, където се провеждаше самият бой. Лупе обичаше лично да чисти мокета, който беше необходим, за да могат питбулите и мастифите да имат стабилна опора и да не им се хлъзгат лапите. Не че Гарсия нямаше възможността да натовари някой друг с тази задача… Просто обичаше да върши някои неща сам, а и миризмата на кучешка кръв му допадаше.
Езтли, Роу и бодигардовете застанаха пред вратата и зачакаха. Гарсия беше вътре и миеше с маркуч следите от боя предишната нощ. Трябваха му само няколко минути. Когато свърши, той спря кранчето, след което излезе и затвори вратата след себе си. Преди това обаче, Роу успя да хвърли един поглед в помещението — беше подредено не без вкус; в средата бе построена арена с високи метални огради, около седем на осем и половина метра; застлана беше с червен мокет, а около нея бяха наредени три редици столове.
Лупе приближи с топла приятелска усмивка и размени съзаклятнически поглед с Ез. Гарсия не беше едър мъж, но не бе и твърде дребен — около метър и седемдесет и пет висок, жилест и мургав, той носеше косата си на опашка досущ като своите индиански прародители. Дрехите му бяха съвсем обикновени — сини дънки и зелено брезентово яке, под което се виждаше черна памучна риза. Единственото по-особено бяха каубойските му ботуши. Тежка на вид сребърна обеца-кръст висеше от дясното му ухо, а татуировки покриваха опакото на ръцете му и се губеха в ръкавите на ризата. Двамата с Езтли си стиснаха ръцете, след което, без да се пускат, се прегърнаха с незаетите си ръце.
Двамата заговориха бързо и, разбира се, на испански. Лупе напомняше на Роу на гангстерите от „Ла Еме“, които беше срещал в затвора. Мексиканските бандити не си общуваха особено с останалите в „Сан Куентин“, особено с белите, но бяха направили изключение за Роу, за което той най-вероятно трябваше да благодари на Езтли. Подобно беше положението и в момента; Роу беше сигурен, че ако бе дошъл сам, изобщо нямаше да го пуснат да влезе. Ез представи Роу възпитано, след което обясни, вече на английски, защо са дошли. Лупе кимна няколко пъти. Лицето му изразяваше разбиране и съчувствие за проблемите на Роу със закона. След като свърши с обясненията, Езтли му подаде бял запечатан пощенски плик.
— Две хиляди долара — обясни той. — Това е, задето те притесняваме. Останалите пет хиляди ще ги дадем на теб, или на който и да е друг, стига да получим информация за тази Глория Гонсалвес.
Лупе се усмихна радостно, като малко дете, на което са дали голям подарък. Не след дълго Роу и Езтли се сбогуваха с него. Оставаха само десет минути до началото на боя с кучета, но двамата единодушно решиха, че не е добра идея да остават. Щом се върнаха в колата, Езтли подкара към центъра по едно от живописните шосета, които се виеха из хълмовете. Роу запали един джойнт и дръпна от него няколко пъти, след което подаде ръчно свитата цигара на своя иконом.
— Лупе ми допада — каза бавно той, издишайки дима. — Но трябва да ти кажа, че постъпихме много добре, като не донесохме и останалите пет хиляди. Видя как реагира при вида само на два бона, нали? Мисля си, че ако му бяхме дали и петте в добавка, щеше да си помисли дали да не ги задържи за себе си и да забрави за Глория изобщо.
— Нямаше само да си помисли — усмихна се Езтли. — Щеше да направи точно така — с тези думи икономът избухна в дрезгав кикот. — Според мен сега се чуди как да се добере до останалите пет хиляди. Но ти не се притеснявай. Не е наша грижа как ще открие онази жена, но съм почти сигурен, че ще успее. Още утре ще е пуснал цяла армия гладни разбойници по дирите й.
— Колко време смяташ, че ще му отнеме?
— Когато си говорехме двамата, ми каза, че около седмица. Бих се изненадал, ако не успее и за по-малко време. Имай предвид, че в нашата диаспора слуховете се разпространяват моментално, а няколко хиляди долара са страшно много пари за някои хора.
— Ез, Денарди взема по няколко хиляди долара в хонорари всеки ден. Нищо не са.