— Ето, виждаш ли — отвърна Езтли, подавайки джойнта, — просто два различни свята. Но ти трябва да познаваш и двата.
По времето, когато беше партньор с Дизмъс, Фаръл бе изключително доволен от умението, с което Филис се справяше на рецепцията. Тя беше безукорно любезна с хората, с които трябваше да се поддържат добри отношения и отпъждаше останалите с настървението на адския пес Цербер, който пазеше вратите към отвъдното. За изминалите седем години Фаръл не си спомняше да е вдигал слушалката на телефона си, без да знае точно с кого говори и по какви въпроси. Откак бе оглавил окръжната прокуратура, за това се грижеше Трея.
След като жената на Глицки бе напуснала, телефонните разговори се бяха превърнали в един от основните проблеми на Фаръл. Налагаше се да намери някой друг, който да изпълнява нейните задължения със същото умение, но до този момент подходящи кандидати още нямаше. Въпреки че бе отпратил Трея с предупреждение и строги думи, Уес би я взел обратно на работа без колебание. Никак не му се искаше да повишава временно някой от другите чиновници в съдебната палата, защото това означаваше да се довери на човек, когото почти не познава, а последните дни бяха показали недвусмислено колко опасно би могло да се окаже това. Фаръл едва сега разбираше колко е важно да има доверени хора около себе си, особено по време на кризисна ситуация, в каквато той се намираше непрекъснато през последните няколко седмици. Освен това Уес възнамеряваше да назначи Трея на предишния пост веднага щом тя се върне. Ако повишеше някого, дори с уговорката, че е временно, рискуваше да си има проблеми със синдикатите след това. Фаръл знаеше, че може да разчита на Трея Глицки; бе сигурен, че тя няма да го предаде при никакви обстоятелства. Всеки новоназначен човек можеше да се окаже нечия пионка. Всеки второстепенен човек в Съдебната палата можеше да се окаже потенциален шпионин на враговете, независимо дали това бяха семейство Къртли, или някой друг, подобен на тях.
В този момент стационарният телефон звънна и прекъсна мислите на Фаръл за пореден път. Уес не знаеше кой го чака от другата страна на линията, но в същото време не можеше да рискува да не вдигне. Въздъхвайки дълбоко, той посегна към слушалката.
— Окръжната прокуратура — каза той, — Уес Фаръл.
— Господин Фаръл — чу се от другата страна един глас, който Уес вече познаваше доста добре. — Клиф Къртли е. Днес получих доста смущаващи новини.
— О, мистър Къртли! Радвам се да ви чуя. Как сте?
— Никак не съм добре, по дяволите, и ако искате да знаете истината, досега разчитах на вас. Мислех, че сме се разбрали.
— За какво точно?
— За това, че вече трябваше да сте сложил точка на всички тези безумия, които вашите хора мътят с цел да навредят на сина ми — повиши тон гласът от слушалката. — Мислех, че след цирка миналата седмица всичко е на път да се изясни. Роу е отново при нас, за което, мисля, трябва да благодаря и на теб. След като го пуснаха, останах с впечатлението, че ние двамата — вие и аз — все още работим в рамките на нашето споразумение. Мислех, че се появихте в съда единствено по политически причини, бях сигурен, че ще оставите Роу на свобода до преразглеждането на делото. Не беше ли така. Уес, знам, че бяхте на наша страна съвсем доскоро.
— Не точно, господин Къртли.
— Да, но постъпвахте правилно. А сега няма и следа от предишното разбирателство между нас. Уес, забравяте своите покровители! Колкото до сина ми, нямате никакви доказателства, иначе Глицки вече щеше да го е оковал във вериги. Ще ви кажа единствено това: ако придвижите това обединено дело, не мисля, че ще ви се отрази добре.
— Заплашвате ли ме, Клиф? Наскоро разгледах отново клаузите за наказанията, които се полагат при опит за оказване на натиск върху служител на закона.
— Не, Уес. Нищо подобно. В момента вие ме заплашвате. Всичко, което искам да ви кажа е, че вие самият ще се почувствате много по-добре, ако турите край на това безумие. Направете го веднага, докато още има време. Това, ако приемем, че моята информация е вярна, разбира се. Бог знае — може би съм чул просто слухове. Ако е така, на което искрено се надявам, нито аз, нито вие, господин Фаръл, имаме за какво да се притесняваме.
Езтли и Роу се бяха разположили на бар „Момо“, популярно заведение, в което те току-що бяха обядвали; бяха недалеч от мястото, където „Джайънтс“ тренираха. Както обикновено Езтли беше пил малко. Но в ранния следобед Роу вече беше ударил четири чаши уиски Джак Даниълс, плюс две наливни бири и два джойнта от хубавия материал на Езтли. Все пак младият мъж не изглеждаше много обременен от тях.