Роу говореше с Тифани, една разголена сервитьорка, млада, светлокестенява, със свежо лице, страхотна усмивка и предизвикателни гърди.
— Не, абсолютно вярно е — обясняваше Роу, — нямаше ме цели девет години.
— Не е възможно! — Тя погледна през рамото му към Езтли. — Вярно ли е?
— Да, мис — каза той. — Накрая го освободиха за преразглеждане на делото.
— О, боже — каза тя. — Искам да кажа, че, разбира се, това е супер, дето са го освободили, но девет години! Как сте издържали?
— Продължавах да твърдя пред всеки, който може да го чуе, че съм невинен — каза Роу. — Аз просто никога не съм губил вяра, че това е може би единствената страна в света, в която може да получите някаква справедливост, ако сте наистина невинен. Понякога това отнема време, но искам да вярвам, че системата наистина работи.
Със своите съвършени и добре лакирани пръсти момичето докосна ръката на Роу, положена върху масата.
— Е, вие сте по-стабилен и се владеете, отколкото аз въобще бих могла. Ако бях аз, щях да мисля само за това, колко много от живота си съм загубила. Щеше да ми бъде толкова мъчно…
— И аз бих могъл да мисля по този начин, предполагам, но би било губене на време. Това мога да ви кажа. Вижте ме сега, седнал в страхотен ресторант в най-великия град на света, млад и здрав, говоря с красива жена…
— О, моля ви…
Роу вдигна здравата си ръка.
— Не ви четкам, скъпа, това не е комплимент, щом е истина. Надявам се, че не отивам твърде далеч, като казвам един очевиден факт. А важното за мен е, че не искам да прекарам дори само ден от живота си като гледам в миналото със съжаление. Цялата оная работа остана назад. Предпочитам да гледам напред с надежда. И животът в този миг е тъй хубав! Целта ми е да правя, ако трябва, дяволски усилия, но да продължавам така завинаги. Впрочем, разрешено ли ви е да пиете, докато сте на смяна. Може ли да поръчам, за вас, едно…
Тя отметна коса и го удостои със сияйна усмивка.
— Съжалявам, не мога. — Тя отново докосна с пръсти ръката му. — Трябва да нагледам другите си маси.
След като тя се отдалечи, Роу се обърна към Езтли:
— Ти беше прав. И аз си мислех, че ако спомена „затвор“, тя ще се впечатли.
— Някои го правят, други не. — Езтли сви рамене.
— Ако продължим навън — каза Роу, — аз ще взема такси от нейното място. Или ще остана там и утре ще се стиковаме.
— Чудно. Хайде, каквото стане. — В този момент мобилният изцвърча в колана му, Езтли го взе, погледна дисплея и каза: — Баща ти.
— Той живее с жена, която се казва Сам Дънкан — каза Клиф. — Тя управлява Центъра за подпомагане на жертвите от изнасилвания на Хай стрийт.
— Ти се шегуваш — каза Езтли. — Всичко се урежда чудесно.
— Знам, че е така. Не бихме го измислили по-добре. Всъщност няма значение с какво се занимава тази Сам. Проблемът е, че както Шийла е разбрала от своите източници в Палатата, Фаръл продължава с още от своите законови трикове. Готви се да свика Голямото жури и се надява, че то ще запрати Роу обратно в пандиза, без никаква възможност за гаранция.
— Колко пъти могат да пробват неща от сорта срещу нас?
— Очевидно толкова често, колкото си искат.
— Как искате да го отиграя?
— Виж, замисълът е да се прати послание на Фаръл, но не искаме да изглежда, както стана при Глицки, като лична заплаха, дори съвсем косвена. Знаеш по какъв начин те поддържат напрежението в Съдебната парата. Както казва Шийла, някой да ги настъпи по крака, те веднага ще опитат да го свържат с Роу, за да го докарат в съда. Мисля, че просто трябва да накараме Фаръл да помисли какво е най-доброто и в негов интерес — да даде заден ход на тази мръсотия, да се откаже от безсмислицата с Голямото жури, да си използва мозъка, в крайна сметка.
— И мислиш, че ще стигнем до него чрез тази жена?
— Не мисля, че тя лично трябва да пострада, Ез. Не мисля, че това ще реши нещо, освен да ги вбеси още повече. Мисля си, може би, за някаква поразия на мястото, където работи. Нищо сериозно. Но така направено, че Фаръл да разбере за какво става дума. Както го направиш, по твое усмотрение.
— И в рамките на колко време?
— Колкото е удобно за тебе. Направи си разчетите. Следващите два или три дни, може би, но нещата са променливи…