Отговорът на инспектор Брако бе, че няма да коментира.
И все пак, полицията определи, че госпожа Дърбин е била жертва на убийство. След като някой е извършил това престъпление, а Роу показа, че не може да е бил той, защо полицията все още е втренчена в него и негово възможно участие? Не би ли могло отговорът на тази мистерия да лежи, както често се случва, някъде в дома и семейството, сред най-близките на госпожа Дърбин? Едно бързо разследване, което направих, вече показа, че например съпругът на г-жа Дърбин, Майкъл, не може да опише точно местонахождението си по време на престъплението. Нещо повече, източници от неговото работно място ми казаха, че той има някакво романтично увлечение с една от своите служителки.
Пиша всичко това, не за да обвинявам г-н Дърбин в някакви грехове, а просто за да покажа някои възможни насоки за разследване, които досега полицията съзнателно пренебрегва, докато лейтенант Глицки и окръжният прокурор Фаръл продължават своята лична и незаконна вендета срещу Роу Къртли.
— Трябва да я съдиш — каза Чък Новио. — Нея, нейния вестник и самия Клиф Къртли. Това е най-ужасната клевета, която някога съм чел.
Беше малко след седем сутринта и почти всички — Майкъл, Чък и децата на семейство Дърбин — седяха около масата в трапезарията. Кейти с близначките беше в прилежащата кухня. Правеха омлет с бекон и печени филии. Джанис щеше да бъде кремирана същия ден в единайсет часа, така че всички деца си бяха взели свободен ден от училище, Чък бе отменил лекциите си. Вторият син на Дърбин, Питър, се беше събудил първи и така му се падна първи да види ужасната статия на Мареняс в сутрешния вестник. Едва ли беше успял да я прочете до края, когато изтърча нагоре, за да събуди баща си и да му покаже писанието.
— Но тя казва определено, че не ме обвинява в нищо — отговори Дърбин.
— Това е пълна простотия — каза Питър. — Тя казва, че ти си го направил, татко. Казва, че ти си убил мама.
— Ти няма да я оставиш да се измъкне безнаказано за това, нали? — попита Джон. — Ако не се държиш твърдо, ти по същество признаваш, че тя е права. — Големият син се тръсна обратно в стола си със скръстени ръце, гледайки намусено стената.
— Съгласен съм с Джон, Майк — каза Чък. — Ти трябва да я подгониш.
Тринайсетгодишната Али, едва сдържаща сълзите си до този момент, бе мълчала цяла сутрин и накрая проговори с треперливо гласче:
— Не си го направил, нали?
Дърбин протегна ръка през масата и докосна дланта на дъщеря си.
— Не, миличка. Разбира се, че не. Аз обичах твоята майка и тя толкова ми липсва!
— И на мен. И на мен вече безкрайно ми липсва — изхълца Али, след което избухна в сълзи.
Кейти, с очи, зачервени от недоспиване и скръб, връхлетя откъм кухнята и обгърна с ръце племенницата си.
— Никой не мисли, че баща ти изобщо е направил нещо лошо — каза тя. — Ти никога не бива дори да се съмняваш в него.
— Мареняс го мисли — каза Джон. — И сега може би вече половината град. Време е татко да го отрече, просто и ясно.
— Не смятам да придавам истинност на това, което е писала, като й отговарям. Това би означавало да се принизя до нейното равнище, а аз не смятам да правя това.
— Трябва да отговориш, татко. Трябва да кажеш високо и ясно, че не си го направил, ако не си…
Майкъл удари по масата с юмрук, прекъсвайки Джон.
— Разбира се, че не съм го направил, по дяволите! Надявам се, че не трябва да обсъждаме това.
— Не — вметна Чък. — Не бъди смешен.
— Тогава го опровергай — каза Джон. — Кажи го в прав текст!
Майкъл клатеше глава, докато вътре в него се надигаше бяс. От кухнята долетя гласът на една от близначките.
— Мамо! Има някакъв телевизионен бус пред нас.
— Майната му — изруга Чък, след което погледна през прозореца. — Откъде са разбрали, че ти и децата живеете тук?
— Бас държа, че Мареняс е научила по някакъв начин — каза Майкъл, който също стана. — И ако тя знае, знаят и други. Може би трябва да изляза и да ги питам какво искат.
— Знаеш какво искат — отбеляза Питър. — Ти си прав, татко. Аз не бих им казал нищо.
— Грешка, Питър — каза Джон. — Какво си говорихме досега? Той трябва да отрече, ако не, излиза, че го е направил. Ето защо Али плаче. И на нея й се вижда по същия начин. И всеки би помислил същото.