Глицки бе видял всичките деца на Майкъл и семейство Новио предната събота. И сега, когато семействата си отиваха, пробивайки си път сред навалицата, той видя, че мъката от последните дни беше взела тежък данък.
Кейти, обратно на ведрата й реч вътре, беше като изпепелена от гняв и тъга. Тя държеше за ръце двете си дъщери, мрачно втренчена в празното пространство пред себе си. Няколко стъпала зад нея, съпругът й пристъпваше внимателно и някак вдървено. Джон, по-големият син на Дърбин, беше с гневно лице като навъсен облак. Той изблъска хората на вратата и веднага след като излезе от сградата си тръгна сам, без да се сбогува с никой от останалите. Майкъл Дърбин се опитваше да го следва с по-малкото си момче Питър и дъщерята Али, която водеше за ръка. Той повика големия син, но Джон само се извърна, отпрати ги с ръка и продължи по пътя си.
Присъствието на Глицки тук бе част от умиротворителната стратегия на Вай Лапиър. Той смяташе, че репортери от „Куриер“, „Кроникъл“ и някои телевизионни канали могат също да дойдат. Така те щяха да изтълкуват неговото присъствие като нещо, свързано с разследването, но не като действие срещу Роу Къртли. Освен това, той бе дошъл на церемонията с намерение да дръпне настрана Майкъл Дърбин в опит да се добере до някаква по-точна информация: или за алибито му по времето на убийството, или за възможната му връзка с Лиза Сатоу. Глицки даже мислеше, че може да тръгне по следата с хламидията и да види къде ще го отведе тя.
Но виждайки всички от семейството тъй очевидно наранени, а и с децата си наоколо, той само посрещна погледа на Дърбин и му кимна със съчувствие, когато Майкъл мина покрай него и заедно с другите отиде към колата си.
— Мисля, че трябваше да говориш с Джеф Елиът — каза Чък, пиейки бира в ъгъла на кухненския тезгях. Той говореше на Майкъл Дърбин, докато поменът продължаваше в дневната. — Трябваше да дадеш интервю за „Кроникъл“, да продължиш офанзивата.
— Ами ако офанзивата се стовари върху мен? — попита Майкъл. Той държеше чаша бърбън и отпи от нея. — Ще стане както Питър каза тази сутрин — колкото повече отричам, толкова повече ще изглежда, че крия нещо.
— Майк. — Чък положи ръка върху рамото на Дърбин. — Чуй ме. Ние знаем кой го е направил, нали? Забеляза ли нещо да липсва от статията на Мареняс? Като мотивите, известни досега и които сочат към Роу. Спомена ли тя, че си председателствал журито на процеса Роу? Не. Или че Джанис беше твоя съпруга? Не. Или убийството на другата жена, свидетелката? Не. Или някаква друга сносна причина Глицки да се е насочил към Роу, а не към теб? Ти на мига можеше да кажеш на Елиът много неща, защото твоята страна на нещата не намира място в публичната дискусия, нали така?
— Не мисля. Не мога повече нищо да направя. Имам предвид, след като дори Джон си мисли, че…
Чък го прекъсна с жест.
— Не, не го мисли. Стегни се, Майкъл. Джон е просто съсипан от смъртта на майка си и кой може да го съди за това? Той не смята, че ти наистина имаш нещо общо, гарантирам ти. По дяволите, той е само на осемнайсет години. Чуди се накъде да насочи всички тези свои чувства, които дори не признава, че изпитва. Просто Мареняс му е „пуснала мухата“ и той си го изкарва на теб.
— Грешиш, Чък. Джон не е толкова глупав.
— Така е, но точно сега е в много тежко положение. Остави го да се оправи.
— Какъв друг избор имам? Дори не зная къде е отишъл.
— Той ще се върне, не се тревожи за това. Междувременно можеш да се обадиш на „Кроникъл“. Знаеш, че те са готови да говорят с теб. В цялата история дай на Роу главната роля, която му принадлежи.
— Този кучи син! Ами ако реши да отмъщава на мен или на децата, тогава какво?
При тези думи Чък замълча и отпи голяма глътка бира.
— Не бях помислил за това — каза той.
— И аз не бях мислил твърде сериозно. — Майкъл надигна чашата си и я пресуши. — Знам какво трябва да направя и не се шегувам. — Снишавайки глас, той каза: — Трябва да убия този човек лично.
Чък поклати глава.
— Не. Това е много лоша идея.
— В гаража е останала една стара ловна пушка. Имам я отдавна; остана от покойния ми баща. Не могат да направят балистична експертиза на ловна пушка, нали? Просто ще ида пред къщата на Роу някоя нощ, ще почукам на вратата, и после стрелям и не питам. След това ще хвърля пушката в залива. Ще кажем на Глицки, че съм бил тук през цялото време с теб, давейки мъката си в алкохол.
— Вече ти казах, че това е лоша идея. Сега ти го казвам пак. Наистина, Майк, много лоша идея.