Пет хиляди долара! Това беше невъобразима сума!
Те не си оставяха много време за обяд, не повече от двайсет минути. Но този път Хектор се уреди да седне близо до Роберто, който обикновено обядваше малко настрани от екипа си. Когато храната бе наполовина изядена, Хектор подхвана разговор с началника си, под предлог, че сам имал приятелка и възнамерявал да се жени.
— От колко време — попита на испански той — си женен?
— От осем години. — Роберто вдигна рамене малко учудено.
— И как е?
— Добре. Имах късмет. Глория работи много и е добра майка. Недей да се жениш за момиче, което не обича децата.
— Не това е проблемът — каза Хектор.
— Ако имаш проблем, може би трябва да помислиш повече за решението, което ще вземеш. Не бива преди женитбата вече да имаш проблеми.
— Може би не е чак такъв… не знам. Затова исках да питам тебе.
— Не знаеш дали имаш проблем?
— Знам, че има нещо, но не знам дали е проблем.
Роберто почака мълчаливо.
— Тя е…
— Как се казва?
— Мария.
— Дотук добре.
— Мария живее в Щатите от седем години.
— Има ли гражданство? Защото, ако има, да, жени се за нея!
— Не. Не още. Тя е като мен. Но тя е прихванала разни идеи от някои жени, които познава. Тя казва, че не би било справедливо да я карам, ако се женим, да променя името си.
Това изглежда обърка Роберто за момент.
— Че как така да променя името си? Има ли по-хубаво име от Мария?
— Фамилното име — каза Хектор. — Да стане като моето, Мурильо.
— Мурильо е добро име. Защо да не иска да го приеме?
— Не става въпрос за името. Тя иска да бъде съвременна американска жена.
— Но тя не е американка.
— Така е. Но тя говори добър английски. Тя иска да се вписва тук. Това е моята нова култура, казва.
Роберто се намръщи.
— Тя никога няма да се впише в културата тук. Не го ли знае? Децата й или техните деца, може би. А може би не. Не искам да ти казвам какво да правиш с тази жена, но ще бъда откровен. Това не ми звучи добре. — Той отхапа от своето бурито и бавно задъвка, сякаш обмисляше въпроса от всички гледни точки.
Хектор не пропусна възможността да продължи.
— И жена ти нямаше колебания да смени името си?
— Разбира се — кимна Роберто. — Изобщо не сме го обсъждали. Не бих позволил да се обсъжда това. Тя е моя жена, значи носи моето име.
— Точно така си мислех и аз — каза Хектор. Освен дето се притеснявам, че моето име, Мурильо, няма да й подхожда добре.
— Глупости. Че какво значение има това. Как се казва тя сега?
— Гонсалвес — каза Хектор. — Мария Гонсалвес.
Роберто каза нещо като „я виж“ и триумфално размаха ръце във въздуха.
— Знаеш ли, че това беше името на жена ми, точно Гонсалвес. Щом веднъж го смени, то никога не й липсваше. Кажи това на твоята жена. И ако още не иска да го направи, не те съветвам да бързаш с тази женитба. Жена, която не иска да носи твоето име, може да ти създава и други неприятности.
Езтли купи две пирожки от един малък руски магазин в близките предградия. Той захапа едната, докато вървеше обратно към Хай стрийт. Когато я изяде, разопакова другата и взе блистера с таблетки, който беше купил от един агромагазин. От него извади четири хапчета и с притискане ги напъха в плънката на пирожката, след което хвърли мазната хартия и опаковките от таблетките в един контейнер за отпадъци на две пресечки от руския магазин.