Зави вдясно на една пресечка от Центъра за подпомагане жертвите на изнасилвания. Даваше вид, че се шляе напосоки, безцелно, разглеждайки витрините. Спирайки на две врати от Центъра, за да разгледа ваканционните оферти на една туристическа агенция, той изчака, докато двойка възрастни жени спря да се порадва на хубав жълт лабрадор, който беше завързан на пейката. Кучето изглеждаше в добро настроение; то лижеше ръцете на възрастните дами, които го галеха.
28.
Рано следобед Фаръл седеше в мрачно настроение и безцелно въртеше ръчките на масата си за джаги, държейки топката в движение.
Някой почука на вратата му. Той вдигна поглед, остави ръчките и топката отбеляза гол в дясната врата.
— Влизай — каза Фаръл.
— Къде е Трея?
— Не питай. Затвори вратата, ако обичаш.
Днес Аманда Дженкинс не показваше крака. Носеше изтъркани джинси и обикновена черна тениска. Тя не си бе ресала косата след ставане от сън, а и нямаше вид да е спала много, преди да се събуди. В първия миг, когато я видя, Фаръл бе на път да направи саркастичен коментар за външността й на работното място, но виждайки зачервените й очи, той реши да не бъде нито придирчив, нито саркастичен и вместо това й каза простичко:
— Не очаквах да си тук, Аманда. Не би ли искала да си вземеш няколко дни отпуск, за да оставиш нещата да се уталожат?
— Бъзикаш ли ме? — попита Дженкинс. — Знаеш защо съм тук. Не искам нищо да се уталожи. Искам да вържа това копеле за топките.
— Искаш да излезеш пред Голямото жури?
— Точно! И за разлика от тебе го искам по-скоро.
— Съмнявам се. — Той направи няколко крачки, след което се облегна гърбом на масата за джаги. — Можеш ли да подготвиш случая достатъчно бързо?
— Ако не спя, а май точно това става.
— Е, бързай, но да не е за сметка на подготовката. Нали не желаеш да се изсилиш и пак да не го пипнеш?
— Ще го пипна! Христос ми е свидетел, ще го пипна!
— Мислиш, че наистина, до следващия вторник…
— Да, събрах доказателствата по случая Сандовал, взех свидетелски показания за възложената на Мат задача, имам Нунйес, също Джанис Дърбин като случай на отмъщение. Ще видя какво още мога да събера от Ейб, но…
— Като говорим за Ейб, видя ли статията на Мареняс тази сутрин?
— Майната й!
— Разбира се, но чете ли статията?
— Не. Защо?
— Защото пак се е заела да обстрелва Ейб с лайна.
— Срещу Ейб? Е как така?
— Че не разследвал Майкъл Дърбин. Че се е втренчил в Роу. Било лично отмъщение. Дрън, дрън, дрън… И, за всеки случай, започнаха разни простотии. Познай кой ми се обади вчера по въпроса за Голямото жури?
Дженкинс прокара ръка през косата си.
— Какви са тия глупости, Уес? Това е абсурд, „Алиса в страната на чудесата“.
— Здрасти! Ти не живееш ли в Сан Франциско случайно…
— И кой ти се обади за Голямото жури? Мареняс?
— Разбира се, тя първа. Но истински забавното беше… Клиф, самият Клиф Къртли, който изглежда си мисли, че личната заплаха е приемливо средство за преговори.
— Заплашва теб, или някой близък?
— Несъмнено. Тъй или иначе, нямам дори детска книжка с инструкции какво прави окръжният прокурор в такива случаи. Той ме заплашва и аз съм се сврял тук в службата си без някакъв ясен план как да се боря с него. Започвам да си мисля, за съжаление, че не съм способен да се справя с това.
— Ще пипнем Роу, Уес, наистина.
— Е да, все някой ще пипне някого. Това е сигурно. — Уес прекоси стаята и почти се срина върху кушетката. — И не мисли, че не разбирам колко аз самият съм вътре, какви грешки съм допуснал във всичко това. — Той вдигна очи към своята заместничка. — Толкова съжалявам, Аманда, за Мат и за теб. Да не говоря за другите жертви. Аз трябва да си подам оставката.
— Е, спри дотук — каза Аманда, опитвайки се да смекчи нещата. — Не и сега, когато тъкмо започваш да се справяш.
— Не лъжи себе си — каза Фаръл. — Изобщо не съм започнал да се справям.
Мобилният телефон на колана му се обади, Уес го извади, погледна номера на дисплея и каза на Аманда:
— Това е Сам. Трябва да я чуя. Само за минута — и натисна бутона за отговор.
— Здравей… Не, аз просто… По-спокойно де. Какво?… Какво й е?… Викай полицията и прати някого долу, веднага. Аз тръгвам.