— Но аз съм го срещала, Уес. Той е чаровен мъж. И дава пари на нашия Център, за бога! Той не може да направи такова нещо.
— Не лично, разбира се. Да, той е чаровен, но би наредил да го направят на мига. Бих се хванал на бас за един милион долара, че именно той стои зад това.
— Но защо?
— За да ме предупреди, че работата е сериозна. Той не се шегува. И да ми покаже недвусмислено какво ще направи следващия път. С някой, по-близък до мен, като теб, например. Може би дори с мен самия.
— Ще го направи следващия път ако…?
— Ако продължавам да движа към Голямото жури случая на малкото му момченце.
Тя прокара свободната си ръка по главата му, през косата.
— Господи, не мога да повярвам. Как би могло да стане това?
— И двамата знаем отговора, Сам. Аз не действах твърдо, за да отхвърля пускането на Роу под гаранция. Сега той усеща отново вкуса на свободата и няма да се даде без бой. И битката няма да е само една.
Очите му се сведоха към кучето.
— Проклет да е — каза тихо той.
Сам се пресегна и нежно докосна муцуната на Герт, после положи глава върху коляното на Уес.
— И тъй, какво ще правиш сега?
— Не знам. Всъщност нямам никаква представа. Може би трябва да прибера Роу веднага, да събера Голямото жури на извънредно заседание, утре например, след което да придвижа напред обвиненията на Аманда.
— Но ти каза, че е бил Клиф Къртли, а не Роу?
— Не знам. Може би така е било. Не знам дали има значение. Всичко е толкова прецакано. Ето защо някакъв друг мой вътрешен глас иска просто да се обадя на Клиф Къртли, да му кажа, че съм получил посланието и той печели. Оттегляме всичко, което трябва да се прави с Роу, освен повторното разглеждане, което е насрочено чак за месец август. Може би това ще спре касапницата или ще я отложи.
— Вярваш ли си?
Фаръл поклати глава.
— Не. Роу все пак ще иска да намери другата главна свидетелка, жена на име Глория Гонсалвес. Тя все още може да се окаже в опасност. Не, тя вече е в опасност, което почти обяснява защо аз не мога просто да се откажа. Да оставим настрана, че това е последното нещо, което искам да направя. Капитулация няма да има. Аз трябва да поддържам натиска върху тия копелета, да им покажа, че са попаднали на неподходящ човек, ако мислят да мърсят така и да се измъкват с това.
— Ами ако ти отвърнат с нещо още по-лошо?
— На мен или на един от нас, искаш да кажеш. — Той поклати глава. — Няма да им дам време. Макар и да знам, че след като са способни на това — той даде на Герт дълга милувка, — няма нищо, на което да не са способни. Тебе мога да те изпратя на сигурно място, докато всичко свърши.
— Аз не искам.
— Вярвам ти, но би било разумно.
Сам се измъкна от ръката на Уес, стана и отиде до вратата. Застанала там, със скръстени ръце, отправила поглед в мрака и мъглата, тя би изглеждала като статуя, ако не беше лекото повдигане и отпускане на раменете й. Накрая тя пое дълбоко въздух и се обърна.
— Майната му на всичко. Щом тебе не са те уволнили и мен няма да ме изгонят. Да си живеем живота.
— Да, но ти не си се нагърбила с отговорност като моята. Не е същото.
— Достатъчно близко е.
— Не е. Нали ти си отиде преди няколко дни заради моята работа, затова че я върша зле. И знаеш ли, беше права. Не бих го доказал по-добре през последните две седмици, дори и да исках.
Тя вече се бе върнала обратно към кушетката и приклекна пред него на едното си коляно.
— Това не беше заради работата ти, Уес, а за това, как ние двамата си говорим какво правиш ти, какво става в живота ти. Както си говорим сега, например. И ти не можеш да оставиш ония хора да се измъкнат след това, което са направили… а може би и по-лошо.
Той я погледна умоляващо.
— Трябва да бъда честен. Не знам точно как ще ги спра, Сам, какво точно ще направя, но съм дяволски сигурен, че ще дам най-доброто от себе си. Просто няма друга възможност, дори и да не съм най-добрият за тази работа.
— Но ти си, Уес. Ти си може би единственият човек на такъв пост, който може наистина да го направи.
— Имаш ли представа как?
— Не точно в момента, но ние ще имаме. Обещавам.
— Ние?
— Да, ние. Разбира се, че ние. Ти какво си помисли?
30.
Дърбин остана около два часа в гаража зад изгорената си къща заедно с Глицки и момчетата от екипа за оглед на местопрестъплението. Те работеха бързо и ефикасно: вземаха пръстови отпечатъци от подходящи повърхности, правеха снимки, вземаха проби от праха, събираха влакна, косъмчета и всичко друго, каквото можеха да търсят в такива случаи. Не намериха нищо, което пряко да хвърля подозрение върху Роу Къртли или някой друг. Нямаше го режещият инструмент, използван за варварския акт. Тъй като следващият етап от разследването щеше да бъде в полицейската лаборатория, те казаха, че са свършили и си отидоха. През цялото време Глицки беше неопределено и смътно заплашително присъствие; той държеше Майкъл настрана от другите служители, не даваше никаква информация и почти не говореше.