— Можеш да светнеш лампата — каза той.
Линда отново изпълни каквото й беше наредено, като се извърна да натисне ключа до вратата. Когато се обърна в посоката на гласа, тя леко отскочи назад и нададе тих, уплашен вик, с ръка на устата и разширени от ужас очи.
Роу, излегнат върху покривалото, бе чисто гол и с пълна ерекция. Той държеше пистолет, насочен към сърцето й. С другата си ръка той потупа мястото до себе си на леглото и се усмихна широко.
— Никой няма да ти направи нещо лошо, ако си разумна — каза той. — Просто ела насам и свали това от себе си. Ще легнем с тебе и ще се чувстваме добре.
Връщайки се с колата си от жилището на Лиза към къщата на Чък и Кейти, Майкъл Дърбин усещаше само, че кашата е пълна.
Чувстваше вина, без съмнение, но и блаженство, заради времето, прекарано с Лиза. Повтаряше си, че не е отишъл при нея, за да легнат заедно, а просто защото чувстваше необходимост от някого, с когото да говори, на когото можеше да може да се довери. Имаше нужда от някой, който вярваше в него. Но беше ли предполагал, карайки към Лиза, че те ще се развихрят да правят секс? И ако беше, какво толкова? Толкова скоро, след като Джанис бе мъртва? И какво толкова, каза си отново той. Нали Джанис бе наистина мъртва и вече кремирана. Той беше верен, докато смъртта ги раздели, както се бе заклел. И не й дължеше нищо след това.
Дърбин се чувстваше объркан от всичко, през което трябваше да мине и мислеше, че Лиза е достатъчно умна и чувствителна, за да му помогне да го премине. Джанис я нямаше. Нямаше ги и неговите картини. По-големият му син мислеше, че баща му е способен да убие. В работата му започваха големи сътресения. И при цялата тази бъркотия какво толкова, че беше спал с друга жена за първи път от двайсет години? Също, че караше из града с ловната си пушка в багажника на колата…
Не бе сметнал за нужно да каже на Глицки истинската причина защо бе ходил до гаража си по-рано тази вечер, след последната почит. Той просто съвсем неочаквано бе попаднал на срязаните си платна; дори не бе дошъл, за да прави нещо с картините си. Всъщност бе отишъл да вземе пушката. Не беше съвсем наясно дали се нуждаеше от нея за отбрана, или за нападение. Но след като веднъж му дойде мисълта да има това оръжие на една ръка разстояние, той вече не можеше да я прогони от главата си.
Като паркира в алеята на Новио, Майкъл провери колко е часът, преди да угаси двигателя. Беше един и двайсет през нощта. Той излезе и отиде да отвори багажника. Пушката си беше там, заедно с кутията патрони дванайсети калибър, която вървеше с нея. Така че той взе и пушката, и кутията и ги пренесе до вратата на кухнята. Няма смисъл да притежаваш оръжие, помисли си той, ако не ти е подръка в краен случай.
Една лампа все още светеше в дневната. Майкъл мина през кухнята, а Чък го изгледа от мястото си, в стола за четене. В скута му имаше листове хартия, а други лежаха на купчина до него, на пода.
— Още ли си буден? — попита Майкъл.
— Не мога да спя. А ти какво правиш с това нещо? — Чък небрежно посочи към оръжието.
— Държа го под ръка.
— Заредена ли е? Не бих се чувствал много спокоен със заредено пушкало в къщата.
Вместо отговор, Майкъл скърши цевите и погледна през тях.
— И двете цеви са празни — отвърна той, след което показа малката картонена кутия. — Патроните са тук.
— Къде ще я държиш?
— При мен. А Кейти каза ли ти… последното?
— Не съм я виждал. Беше заспала, когато се прибрах. Какво е станало?
Майкъл седна, оставяйки пушката на масичката за кафе между двамата и му разказа как е намерил съсипаните картини.
— Всички? — Чък се наведе напред в стола си.
— До една.
— Кучи син — каза Чък. — Защо го е направил?
— Защо е убил Джанис? По същата причина — да удари мен.
Чък се отпусна назад, сякаш бе изтощен. Той се взря в пушката, после в лицето на Дърбин.
— Не ме заблуждавай — каза той. — Мога да разбера какво те изкушава.
— Малко е да се каже, че ме изкушава, Чък. Ако не бяха децата…
Майкъл загуби контрол над себе си за момент, срина се, после забрави за какво бе говорил и мисълта му се отклони в друга посока.
— Да се върнем на думата. Виждал ли си Джон тази вечер?
— Не, бях зает и не съм виждал никое от децата. Защо?
— Той не се беше върнал, преди да изляза същата вечер. Пратил е съобщение на Кейти, че ще си дойде по-късно. По-добре да отида и да проверя.